Черният флаг [bg]

— Тя не иска да заминавам — отбелязах.

— А ти?

— Искам да подкрепи плана ми.

— Няма да стане.

— Не съм изгубил надежда.

— Ако те обича наистина, няма да те подкрепи.

Макар и пиян, разбирах логиката му. Съзнавах, че е прав. И той знаеше, че е прав.

— Имаш врагове, Едуард Кенуей. Много врагове. Някои — могъщи. Защо не си отмъщават според теб?

— От страх?

Пиянската арогантност си казваше думата.

— Не, разбира се — изсумтя презрително той. — Щадят те заради Каролин.

— Значи ако приема предложението ти, вече нищо няма да ги спира.

— Нищо, освен моята закрила.

Не бях сигурен. Изпих още една халба, взрян в унилото му лице. Не си тръгваше — самото му присъствие ми напомняше колко оскъдни са възможностите ми. Станах да си вървя, но краката ми се подгънаха и се наложи да се уловя за масата, за да не падна. Бащата на Каролин ме подхвана с отвратено изражение и ме поведе към къщи — не за да не пострадам, а за да се увери, че Каролин ще ме види в какво състояние съм. Така и стана. На влизане плетях крака и се кикотех пиянски. Баща й изпъчи гърди и отсече:

— Този мъж е развалина, Каролин. Негоден да живее на сушата, камо ли по море. Замине ли за Новия свят, ще ти причини само страдания.

— Татко… татко…

Тя се разхлипа. Аз се строполих върху леглото и видях как ботушите му се отдалечават и той излиза от стаята.

— Дърт червей — проломотих. — Не е прав за мен.

— Надявам се — отвърна тя.

Тласкан от пиянска самонадеяност, възкликнах:

— Вярваш ми, нали? Не ме ли виждаш, застанал на палубата на кораб, плъзгащ се към пристанището? Горд, достоен капитан с джобове, препълнени с дублони. Аз си го представям.

Погледнах я. Клатеше глава. Не си го представяше.

На другия ден, щом изтрезнях, не си го представях и аз.

Беше въпрос на време, предполагам. Липсата на перспектива се превърна в трети член на семейството ни. Прехвърлях отново и отново възможностите. Парите на Емет Скот в замяна на дъщеря му. Мечтите ми да отплавам.

И двете означаваха да разбия сърцето на Каролин.