Розата и бодилът [bg]

— Аха, значи вие сте главорезите.

— Не, ние… — Ройс погледна към Ейдриън. — Ние помагаме на новия търговец.

— Как?

— Аз умея да намирам оригинални решения на най-различни проблеми.

— Потрошаваш магазина на Бърни?

— Не, това само би докарало гарантираната смърт на Андрю.

— Тогава какво?

— Наемам същите главорези да се заемат с магазина на най-заможния търговец в града и им казвам, че Бърни е предоставил златото. На следващия ден плъзват неприятни слухове, че дъртият Бърни създава проблеми на конкуренцията. Заради случката с Андрю слуховете бързо намират потвърждение. Заможният търговец, да го наречем Себастиан, има определени връзки — с тези като него неизменно е така. И много скоро в магазина на Бърни пламва пожар. Самият той също става жертва на огъня — проспал пожара, вързан за леглото си. Парите, които даваме на главорезите, са само половината от това, което Андрю ни е платил. Ние прибираме остатъка. По-натам, когато пообуча Ейдриън да сплашва хората, ще правим дори повече.

— Не трябваше да го убиват — каза Ейдриън.

— Виждаш ли с какво си имам работа? Проблемът е, че подобни задачи са малко. Но за отвличанията си прав. Ако отвличаш правилните хора, падат добри пари. Дори и той не би могъл да намери за какво да се оплаква в подобно дело.

— Като благодарност за месото ще ви дам съвет — каза Албърт. — Близо сме до Колнора, така че на ваше място бих се въздържал от каквато и да е активност. Иначе ще си имате проблеми с Черния диамант.

— Това някакво прозвище на градската стража ли е? — осведоми се Ейдриън.