![13-те светини [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/4/13-te-svetini-bg-download.jpg)
13-те светини [bg]
- Автор: Скотт Майкл, Фрийдман Колет
- Серия: 13-те светини #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-954-2928-28-7
- Переводчик: Бойко Маринов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «13-те светини [bg]». Краткое содержание книги:
Но няма значение. Който и да бе извършил това, не бе получил онова, което търсеше.
Те щяха да се върнат. Сгушено на дъното на торбата, все още увито във вестници, лежеше съкровището, което нападателите търсеха — Дирнуин, мечът на Ридерх.
Старата жена горчиво се усмихна. Само ако знаеха колко малко им оставаше, за да го вземат. Възлестите й пръсти обхванаха ръждясалия ефес и тя усети как духът на могъществото преминава през ръцете й. През целия си живот не бе сторила никому нищо лошо, но ако можеше да пипне диваците, които бяха сторили всичко това, които бяха унищожили работата и спомените на цял един живот…
Металът се нагряваше и тя бързо отдръпна ръката си. Бе забравила колко опасни са подобни мисли в присъствието на светинята.
8.
Ричард Фентън свали хавлиената кърпа и се плъзна гол във водата, като пръхтеше от удоволствие. Идеално, точно тридесет градуса! За някои малко гореща, но човек като стигне неговата възраст, кръвта се разрежда и старите кокали започват да усещат студа. Той преплува цялата дължина на басейна с дълги равномерни загребвания, обърна се и заплува обратно. Когато му беше ден можеше да преплува двадесет дължини, но снощната вечер беше дълга и си легна чак преди разсъмване. Събуди се в един и тридесет следобед и се чувстваше вдървен, изморен… и стар.
Днес се чувстваше като старец.
Всъщност, той си е старец, напомни си мрачно Ричард, следващия месец ставаше на седемдесет и седем, и въпреки че изглеждаше поне десет години по-млад и имаше образцово тяло, имаше дни, в които се чувстваше като всеки друг на неговите години. Днес беше точно такъв ден. Мислеше да преплува десет дължини на басейна, а след това щеше да накара Макс да му направи масаж. Вечерта щеше да вечеря в клуба, но вероятно беше по-добре да пропусне, да си остане у дома и да си почива.
Краката му се опряха о синьо-зелената облицована с плочки стена на басейна, той се оттласна и дългата му хубава бяла коса се развя зад него. Слънчевата светлина преминаваше през високите прозорци на покрива, шареше водата и изпъстряше покритото с плочки дъно на басейна. Светлината изпълваше шарките на дъното с блещукащ живот. Беше накарал архитекта, който проектира това крило на къщата, да прекопира фигурите от една гръцка ваза — стилизирани човешки тела, съвкупяващи се в дванадесетина необикновени и невероятни пози.
Някъде далеч във вътрешността на къщата иззвъня телефон.
Ричард не му обърна внимание — Макс или Джаки ще вдигнат. Той се гмурна под водата и разтвори широко очи. Водата беше чиста. Не позволяваше в басейна да се сипва хлор или други почистващи средства. Водата се сменяше изцяло два пъти на ден, обикновено точно преди сутрешното му плуване и после отново късно вечерта. Загледа се надолу и видя как шарките на пода трептят, сякаш се движат.
Телефонът все още звънеше, когато Ричард подаде глава над водата.
Той прокара ръце през косата си, отметна я назад, за да не му пречи и се обърна към двойните врати в отсрещния край на басейна. Къде са Макс и Джаки, нали са за това? Би трябвало да вдигнат телефона… освен ако не са заети с нещо друго. Изведнъж той се засмя, като показа идеални зъби, които бяха прекалено бели и твърде прави, за да са истински. За момент се усъмни, че Макс и Джаки се превръщат в нещо повече от колеги. Усмивката на стареца се стопи. Можеха да се занимават с каквото си пожелаят в личното си време, но той ги беше наел да работят.
Телефонът спря да звъни.
Ричард Фентън се преобърна и заплува по гръб, като вдигна лявата си ръка, за да погледне часовника, който никога не сваляше от китката си. Два и тридесет. Часовникът някога бе на баща му, а преди това на бащата на баща му. Ричард даде една торба пари, за да го направят водоустойчив. В крайна сметка парите не означаваха нищо. Часовникът беше символ. Всеки път като го погледнеше, се сещаше за баща си, който в края на живота си изкашля белите дробове си, пълни с черна кръв и на петна от въглищен прах. Прадядо му беше починал в мините. В свидетелството за смъртта пишеше „изтощение“, но всеки знаеше, че в мината бе изтекъл газ. Ричард не помнеше дядо си, въпреки че имаше някакви неясни спомени за погребението му.