Еликсир в Ада [bg]

Генералисимусът разкриви насмешливо уста заедно с прочутите мустаци.

— Имам свидетели. С Ал Капоне цяла нощ играхме на блек джек за шапката му. Попитай когото щеш… шефче. Нашите отношения с Адолф не те засягат. Аз не обичам много такива изроди, но ако имах възможност да изгоря някого, със сигурност нямаше да започна с него. Ако набарам някаква такава гадорийка, първо щях да я изпробвам на Хрушчов. Много си тъп.

Алексей сви флегматично рамене, вперил поглед в примигващата крушка на тавана.

— Свидетелите не доказват нищо. Като се имат предвид вашите връзки и авторитетът ви в престъпния свят, бихте могли да поръчате убийството на някого. — Калашников направи ефектна пауза. — Но нека подходим към проблема от психологическа гледна точка. Вие изобщо не се изненадахте от информацията за веществото, което е в състояние за един миг да унищожи някой обитател на града… Сякаш за вас появата на такава течност е нещо обикновено. Знаете ли нещо за нея?

Клепачите на Сталин леко потрепнаха, но въпреки това погледът му не се промени. Той замълча, загледан някъде в пространството, и размърда беззвучно устни, а сетне затвори очи. Калашников търпеливо чакаше. Тишината продължи десетина минути и служителите на Ведомството вече тъкмо бяха на път да си помислят, че вождът на народите е заспал, когато той най-неочаквано се изправи.

— Казах ти вече, копой, ти си тъпанар — измърмори уморено Сталин, без да поглежда Калашников. — Вместо да си довърша играта с аверите, седя тука и си чеша езика с вас. Не зная нищо. Пък дори и да знаех, пак нямаше да ви кажа, защото по принцип мразя куките като вас.

Той въртеше изпразнената лула в разкривените си пръсти.

Малинин направи крачка напред, запретвайки делово ръкавите на мундира си, но Алексей го възпря с жест. Изчака секунда и се наведе към Сталин.

— Утре ще се срещнем още веднъж, може би тогава ще станете по-сговорчив — изсъска той, а Сталин разбра с облекчение, че разговорът е приключил, и по навик кръстоса ръце зад гърба си. — Но няма да успеете да си довършите играта, защото няма да ви пуснем обратно в лагера. Ще прекарате една прекрасна нощ в единична килия. Правим това в името на собствената ви безопасност. — Калашников повтори ефектната пауза и добави: — Ако мотивът на убиеца е бил отмъщение, може би той няма да се задоволи само с Хитлер. Всеизвестно е, че вие също не сте ангел.

Двамата вървяха обратно към колата в пълно мълчание, гледайки настрани.

— Вашброде, не биваше да плещим празни приказки — рече Малинин, скърцайки със зъби, след което се настани на шофьорското място и запали мотора. — А трябваше веднага да му фраснем един по муцуната, та да му се вземе акълът. А пък вие въртяхте и сукахте, че и на „ви“ му говорихте. Само дето не го почерпихте със сладолед или с някоя пастичка.

— Ама че си умник. Добре де, ще го фраснеш един-два пъти по носа. А сетне какво ще правиш? — тросна му се Калашников и се настани на задната седалка. — Не можем да го притискаме, братле, няма с какво. Да не искаш да го заплашим, че шефът ще го изпепели? Дядото само ще се зарадва на това. Че кой не си мечтае да пукне след петдесет години работа в каменоломната? За това не се иска никаква сила. Не се притеснявай, утре пак ще дойдем тук. Разполагаме с цяла нощ и аз ще измисля как да го обработя по-качествено.