Еликсир в Ада [bg]

— Знаеш ли какво, Серьога… — каза замислено Калашников и се облегна назад на кожената седалка. — За толкова години никога ли не ти е минавало през ума защо си се озовал точно тук?

Праволинейният отговор както винаги последва моментално:

— Съвсем не, вашброде — съкрати по навик обръщението „ваше благородие“ Малинин.

— Напразно. А пък в началото аз дълго се чудих защо ли сме тук, а не в Рая?

Тази мисъл толкова силно порази Малинин, че той зяпна.

— Кажи ми, ти как изживя живота си? Сигурно си православен, нали? И сигурно всяка неделя си ходил на църква, спазвал си постите, а на Великден си носил козунак на светците… Така ли беше?

— Разбира се — стъписа се Малинин. — Че аз да не съм някой неверник, вашброде?

— Но въпреки това си се озовал тук — наведе глава настрани Калашников, разглеждайки меланхолично мизерните покрайнини на индийския квартал, които се нижеха зад прозореца. — И в първия момент направо ти се пръска мозъкът да се чудиш: ама, как така, нали бях толкова добро момче, нали вършех всичко както трябва — ядях гъби в безмесните дни, палех свещи в храма, винаги целувах усърдно иконите… А след това — хоп! — и дяволите вече те пържат в тигана…

Малинин посърна. Пръстите на ръката му върху волана потрепваха.

— Отначало и аз не можех да разбера защо е така — въздъхна Алексей. — А сетне ме изправиха пред Главния съд и ми обясниха: „Ще гориш в Ада, защото греховете ти, човече, са толкова много, че дори с локомотив не можеш да ги поместиш. Убил си поне петдесетина човека.“ А пък аз облещих очи, размахах ръце и се развиках: „Многоуважаеми господа, ама аз работех в полицията! А пък нашите хорица в Москва, особено в Хитровски район, направо могат да ти вземат акъла. Един такъв бандюга утрепа в хана търговец, който караше стока в Смоленск, заедно с двете му дъщери — едната още не беше навършила десет годинки. Заклал ги и тримата както си спят, животното. Наложи се да го заловим в къщата на мадамата му, а пък той започна да стреля по нас… И какво трябваше да направя аз, да се целувам с него ли? Гръмнах го с браунинга — улучих го в корема и в гърдите и след един ден той умря в болницата. И заради тази измет искате да ме пържите в тигана, така ли?…“

Малинин мълчеше. Калашников си помисли, че напразно се оплаква, защото никой никога не го беше пържил в тигана. Освен през първия ден, за да спазят приличието, тъй като точно тогава бяха довели туристическа група. Нима не беше извадил късмет тук? Е, да, с работата си не беше. Той я проклинаше още на Земята, когато заради нея загуби Алевтина. И си даде клетва, че ще напусне полицията…