Наследството на Армадата [bg]

— Забрави за шибаната пиеса — поклати глава Бен. — Какво друго можеш да ми кажеш?

— Само това, което видях по телевизията. Когато колата на Форсайт не се появила за снощния купон в голямата къща, хората, които го чакали там, отначало решили, че са го задържали медиите или нещо подобно. Започнали да въртят телефоните значително по-късно, когато от магната все още нямало следа. Обърнали се към полицията чак към полунощ, но там не си мръднали пръста преди сутринта. А колата била открита от някакъв човек, който се прибирал у дома след работа. — Амал се обърна да го погледне и нервно попита: — Но те ще започнат да ги търсят, нали? И ще направят всичко възможно да ги открият.

— Има стандартни процедури — предпазливо отвърна Бен. — Приоритетът е да установят контакт с похитителите. Форсайт е разведен от години, няма деца, нито близки роднини. От това следва, че искането за откуп ще бъде отправено към компанията му. Междувременно полицията трябва да огледа местопрестъплението и да потърси някакви физически доказателства, да снеме отпечатъци, да използва кучета и да изпрати всичко намерено в криминологичната лаборатория за подробен анализ. Те със сигурност ще искат да разпитат персонала в кънтри клуба и да проверят записите на охранителните камери. Същото ще се случи и с фотографите, чиито снимки ще бъдат проверени една по една в търсене на подозрителни хора или на такива, чието място очевидно не е на такова представяне. Ще проверят документацията на местните агенции за отдаване на коли под наем през последната седмица, търсейки клиент, който е заплатил в брой, ще се свържат с Бреговата охрана и ще проверят регистрите на всички плавателни съдове, пристигнали или напуснали местните пристанища. Проверката ще обхване и всички, които в момента се намират там. След това ще поискат подкрепления по въздуха, за да огледат местността за евентуална база на похитителите — празни стопански постройки, неизползвани промишлени сгради. Изобщо всичко, което може да предложи укритие за жертвите.

— Звучи доста внушително — заяви Амал малко по-бодро.

По принцип Бен беше съгласен, че е така, но предпазливостта в гласа му се дължеше на факта, че престъплението бе извършено в един от най-уединените райони на провинциална Ирландия, който в много отношения беше по-затънтен дори от Галоуей, където самият той беше живял в продължение на години. Неглижирано от властите в продължение на десетилетия, това място беше станало известно с наименованието „забравената земя“. Дори в разгара на размириците през 70-те и 80-те години, когато въоръжените набези на ИРА отвъд границата с Република Ирландия бяха ежедневие, тук Гарда нямаше почти никаква работа. Поради тази причина местните ченгета имаха много по-малко опит в сравнение с колегите си в Англия. По всяка вероятност те щяха да поискат екип криминолози от Дъблин, който да поеме разследването.