Готвачът [bg]

Глава 12

Въпреки уличния шум и жизнерадостните разговори по другите маси, над нашата за миг сякаш се спуска пълна тишина и покой.

Поглеждам Дод, изумен и объркан.

— Искаш да дойда да работя тук?

„ЛБД“ е приятно заведение за специална вечеря, но определено не е по моя вкус. Марлийн леко ме сритва под масата.

— Не, не, не — възразява той и размахва енергично ръце като диригент по време на кулминацията на симфония. — Но си представете вие двамата да си имахте подобно място.

Сега поглеждам Марлийн и тя отвръща на погледа ми. Нещата току-що са прескочили от „Няма начин“ на „Дай да чуем повече“.

— Имаш предвид ресторант „Готвачът убиец“? — пита Марлийн.

— Точно така! — възкликва Дод. — Караваната ви е същинска кулинарна институция в този град. Говоря за същото страхотно меню. За същата страхотна храна. За същите страхотни собственици. Вместо обаче клиентите да чакат цял час на опашка в жегата, те ще могат да си седнат и да се отпуснат в едно приятно заведение от класа на две крачки от Бърбън Стрийт.

С Марлийн се споглеждаме. Идеята е интригуваща, в това няма съмнение. Но няма да се съглася веднага.

В този момент Дод леко докосва ръката ми, после тази на Марлийн и вдига залога.

— Вие двамата сте чудесни. Талантливи. Опитни. Но никой от нас не се подмладява, не е ли така? Отгоре на удобствата за клиентите, ще има предимства и за вас. Климатик. Кухненски помощници. Нови и най-модерни печки и фритюрници. И, както казахте и двамата, пространство за движение и за почивка. И собствена тоалетна!

Превключил е изцяло на режим продажба, но аз съм все така предпазлив. Въпреки това мисълта да работя на хладно, без в лицето ми непрекъснато да бъде бълван дим, с Марлийн постоянно да се бутаме и да ме пръска нагорещена мазнина… е, тази мисъл започва да звучи все по-привлекателно.

Поемам си дъх, като не откъсвам поглед от Марлийн, партньорката ми.

— Както сигурно знаеш, много от ястията, които сервираме, са бърза храна — казвам. — Сандвичи и пържени картофки. Такива неща. Това обичат нашите клиенти. Мислиш ли, че ще имат успех на подобно място?

— Имаш право — отвръща Дод. — Сигурен съм, че клиентите ви ще ви последват навсякъде. Но според мен ще се съгласите, че при нова база, с персонал и с по-добри кухненски уреди, известни модификации в менюто ще бъдат съвсем удачни.

Ето, усещам как заковавам спирачките.

— Значи няма да е „същото страхотно меню“, така ли?

— Разбира се, че ще бъде същото страхотно меню — възразява Дод. — Ще го поразширим малко и ще добавим няколко… дребни подобрения.

Марлийн мълчи, което е доста необичайно. Аз се размърдвам на стола си и се сещам за нещо толкова важно, колкото е и менюто.