Готвачът [bg]

Протягам длан и я слагам върху нейната. Забелязвам мускулестите й ръце, белязани с точици от изгаряния от нагорещената мазнина. Част от бляскавата работа в прочута каравана за бързо хранене.

— Освен това болките са много по-силни, когато се налага да работиш сама, защото партньорът ти лежи пребит в медицинския център „Тюлейн“ — добавям аз.

Преди Марлийн да успее да отговори, зад нас се чува мъжки глас, уверен и равен:

— А, господин Руни и госпожица Дипиетра. Толкова се радвам, че ни посетихте. Надявам се, че се чувствате по-добре.

Дод е нисък мъж на около четиресет и пет години. Прошарената му коса е зализана назад и стои като шлем. Облечен е в светлосиньо дизайнерско спортно сако, под което носи евтина бяла тениска. Кожата му с неизличим тен изглежда едновременно сияйна и преждевременно набръчкана.

— Да, определено, благодаря — казвам аз и стисвам коприненомеката му ръка. Дод може и да е преуспял ресторантьор, но веднага се разбира, че не е работил и ден в истинска кухня. — Благодарим за поканата. Нямам търпение да опитаме всичко, което ще ни предложите. Умирам от глад.

— В такъв случай ще предам веднага да ви сервират — обещава той и леко докосва лявото ми рамо. — Има ли вече арестувани за бруталното нападение?

— Да — отвръщам. — Полицията хвана един от тях.

И то Тай Грант. От болничното си легло съобщих името му на ченгето, което записа разказа ми за случилото се и очевидно не се чувстваше удобно в мое присъствие.

— Другите двама още са на свобода. Сигурен съм, че ще спипат и тях.

— Е, това е чудесно. Обзалагам се, че ще ги заловят. А сега ме извинете.

Той се отдалечава в посока към кухнята, която заема част от салона, и не след дълго чувам гласа му, висок и нетърпелив. След по-малко от минута няколко изтормозени сервитьори се понасят към нас с подноси на ръце.

Признавам си, че изпитвах съмнения как ще се съчетае южняшката кухня с тази на Далечния изток, но си признавам и че в „ЛБД“ се справят успешно. Предястието ни се състои от яйчено руло със запържени на тиган скариди по креолски, едновременно хрупкаво и сочно. Първото основно ястие е рак на скара с пикантна глазура, поръсен с ароматен сечуански черен пипер. Следва рачешко етуфе с къри по тайландски — гъсто, ароматно ястие, сервирано върху легло от жасминов ориз. Накрая идва време за десерта, който е топъл, лепкав хлебен пудинг, напоен с подсладено саке и увенчан с топка сладолед с вкус на зелен чай.

Тъкмо съм преглътнал последната хапка, когато Дод изниква до масата ни в компанията на мъж с козя брадичка, черни панталони и бяла риза и с камера „Никон“.

— Имаш ли нещо против да се снимаме заедно, Кейлъб? Ще окачим снимката във фоайето.

Марлийн се изплезва, а аз отвръщам неохотно:

— Разбира се, нямам нищо против.

Той си дръпва стол, сяда до мен и след няколко ярки светкавици от „Никона“ се навежда и пита: