Невидим [bg]

Чудесно, че ми го напомни.

— Той напусна Бюрото, мамо, но не защото аз скъсах с него. Напусна, за да прави онова, което той искаше, да потърси ново предизвикателство.

— Не вярвам на това — заявява мама. — Той напусна, защото приемаше болезнено мисълта да работи в една сграда с теб.

— Ами той е тук, нека да го попитаме — предлагам леко сприхаво. — Букс, ела тук и кажи на майка ми защо напусна ФБР.

Букс оставя дървената лъжица, която използва, за да опита соса за пастата, избърсва ръцете си в кърпа и приближава към масата. Взема телефона ми.

— Здравей, Дориан, как си? Добре съм, благодаря. Да, Букският бизнес не е лесна работа в наши дни, но се справям. Как е Неапол? Радвам се да го чуя, чудесно… В интерес на истината, напуснах ФБР, защото Еми скъса с мен.

Подава ми обратно телефона. Никога не съм виждала толкова широка усмивка на лицето му.

— Това не е вярно — възразявам пред майка си. — Той просто така си говори.

— Не си говоря просто така! — провиква се той със свити като фуния до устата длани.

— Не говори просто така — присъединява се мама.

— Мамо, трябва да затварям. Това беше един от най-приятните ни разговори.

Изключвам телефона.

— Много мило от твоя страна, Букс.

— Пастата е почти готова. Ти приключи ли с търсенето?

— Почти. Мисля, че снощи не е имало жертви на палеж.

— Лошо. Всъщност — това е добре, нали?

Букс сервира храната — пене с червен сос, задушени броколи с чесън, малко салата. За пръв път забелязвам прошарени кичури до слепоочията, още по-забележими заради порасналата коса. Усеща, че го гледам, и веднага отмествам поглед. Ако участвах в Олимпийски игри в дисциплина по отбягване на интимни моменти, бих спечелила златен медал.