Отвличането [bg]

— Ето каква е ситуацията. Всички искаме нещо. Вие искате момичето. Аз искам сделка.

— Каква сделка, Лийпър? — попита Слейтър.

— Само допреди малко ме наричахте „господин Лийпър“. Да не ви ядосах, инспекторе? Ако е така, наистина съжалявам. А сега чуйте предложението ми. Ясно ми е, че ще отида отново зад решетките, но ми омръзна от Калифорния. Затворите там са ужасни. Претъпкани са с хора, навсякъде дебнат банди. Насилието е непоносимо. Храната също. Разбирате ли ме, инспектор Слейтър?

Слейтър никога не бе влизал в затвор, но за да ускори нещата, каза:

— Да.

— Искам да излежа присъдата си тук, където пандизът не е толкова гаден. Знам го, защото имах възможността да го разуча добре.

— Къде е момичето, Лийпър? — попита Слейтър. — Ако си я отвлякъл, ще ти дадат нова доживотна присъда. Ако си я убил, ще те екзекутират.

— Защо бих наранил малката си братовчедка?

— Къде е тя, Лийпър?

Лийпър отпи голяма глътка кафе, скръсти ръце на гърдите и се ухили на Слейтър. Минаха секунди.

— Играеш си с нас, Лийпър — намеси се инспектор Капшоу.

— Може би да, може би не. Предвидили ли сте възнаграждение за Ейприл?

— Дори и да е така, ти няма да го получиш — заяви Слейтър.

— Защо не? Срещу определена сума ще ви заведа при момичето.

— Не става по този начин.

— За петдесет хиляди долара Ейприл е ваша.

— Какво ще правиш с толкова много пари, Лийпър? — попита Слейтър. — И бездруго ще прекараш остатъка от живота си зад решетките.

— Мангизите са доста полезно нещо в пандиза. Ако ми осигурите възнаграждението, и ме преместите в местния затвор, ще се споразумеем.

— По-глупав си, отколкото очаквах — подразни се Слейтър.

Капшоу добави:

— А ние вече те смятахме за глупав, преди да започнем разпита.

— Стига, момчета. Няма да стигнете доникъде. Сключихме ли сделка?

— Не, Лийпър — отговори Слейтър.

— Много жалко.

— Вместо сделка ще ти обещая нещо. Ако само и с пръст си докоснал момичето, ще те преследвам до гроб.

Лийпър избухна в смях и отвърна:

— Доста се забавлявам, когато ченгета ме заплашват. Всичко свърши, приятели. Няма да кажа нито дума повече.

— Къде е момичето, Лийпър? — попита Капшоу.

Затворникът се ухили и поклати глава.