Самотна пеперуда [bg]

Когато Юхан Рока отвори вратата на кабинета на Ингрид Бенгтсон, я намери седнала до бюрото, загледана през прозореца. Стаята беше най-просторната в цялата сграда, но изгледът не беше ни най-малко приятен. Почти празен паркинг, с изключение на три побелели от снега коли.

— Заповядай — каза Бенгтсон и погали с ръка лъскавата лакирана повърхност на тъмнокафявото дървено бюро.

Рока седна на стола за посетители.

— Това синът ти ли е? — попита той и посочи снимка в рамка до компютъра.

— Казва се Йеспер — каза тя и намести снимката. Ръката й се задържа върху рамката. — Днешната младеж. На деветнайсет, а е без истинска работа.

— Ще си намери — успокои я Рока. — Когато аз бях на деветнайсет, мислех, че цял живот ще обикалям света с раницата на гърба.

Той се замисли колко привлекателна му се струваше тази младежка идея и до днес. Без постоянен дом. Само с една раница.

— Но нищо друго не го интересува освен компютрите — въздъхна Бенгтсон. — Опитах се да събудя интерес у него към футбола, риболова на муха или готвенето. Каквото и да е. Но той седи денонощно пред компютъра. „В нета“, както казва.

Рока се засмя, а тя продължи:

— А сега твърди, че са се свързали с него от някаква фирма в Стокхолм, която произвежда такива игри. Искат да работи при тях. Какво да работи, се питам аз.

Бенгтсон намести златните нашивки на ризата си.

— От това се печелят луди пари. Сигурно двойно повече, отколкото печелим двамата с теб заедно — увери я Рока.

Тя го погледна обидено.

— Областният полицейски началник каза същото и че трябвало да се гордея, но не знам.

Тя пъхна ръка в едно от чекмеджетата на бюрото. Чу се подрънкване на стъкло и Бенгтсон извади малко шишенце и отвъртя червеното капаче, попипа едно подвижно топче, а после го прокара по устните си. В стаята се разнесе добре познат изкуствен аромат на ягоди, а паметта за аромати на Рока го пренесе трийсет години назад във времето. Той се засмя вътрешно.

— Бих искала да чуя какво можеш да кажеш за местопрестъплението — изрече Бенгтсон и прибра гланца за устни в чекмеджето. — Но първо искам да обсъдим няколко въпроса.

Тя понижи глас и се приведе напред.

— Първо. Искам да държиш Алмен настрани от разследването. Той присъстваше на оперативката, защото е бил първият пристигнал на мястото, но е назначен в „Опазване на обществения ред“, а на тях също не им достигат служители.

— Знам, че положението с личния състав е по-различно тук, отколкото в Стокхолм — отвърна Рока. — Но става въпрос за един от най-известните хора в Швеция и се нуждаем от цялата помощ, която можем да получим.

Бенгтсон се облегна на стола.

— Тук не правим разлика между жертва и жертва. Знаеш на какво се основава ценностната ни система.

Рока я погледна и си помисли, че можеше да изброи поне сто случая, при които се бяха отклонили от ценностната си система.