Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
После тя ти показа още редица упражнения, насочени към ускоряването на мисленето на детето. Тя ти разказа, че началото на обучението при нас се състои в правилното поставяне на въпроси пред детето.
Когато на детето се задава въпрос, неговата мисъл започва да търси отговор и с това се ускорява повече. Така скоростта на мислене се увеличава с всяка минута, и към единадесетата година тя вече би превъзхождала многократно скоростта на мисленето на човек, обработен от системата възпираща мисленето.
Погледни какво става в съвременния свят. Още от най-ранна възраст детето е обкръжено от изкуствени предмети. Всеки предмет е въплъщение на нечия мисъл. И така на младенеца се поднася нечия мисъл, освен това примитивна — например дрънкалка. Едва поотрасналото дете получава кукла или механична играчка машина. Децата обичат да играят, и те са зависими, те играят с това, което им е поднесено…
Виж разликата Владимир. Твоята дъщеря като малка е играла с дрънкалка, после е разглеждала кукла.
Твоят син роден от Анастасия, също обича да играе, както всички деца.Но за него играчки са катеричката, вълчицата, мечката, змията и много друго сътворено от Него…
Сега сравни, непременно си представи в каква степен се различават мисленето на онзи, който е създал дрънкалка за детето и на Онзи, който е създал катеричката.
По такъв начин, едно дете общува с предмет в който е заключена примитивна мисъл, а друго общува с предмет създаден от Бога. Скоростта на мислене при двете деца, общуващи с толкова различни обекти, ще се различава чувствително. При кое дете тя ще бъде по-голяма, то и сам можеш да се досетиш.
Когато вашите деца започнат да говорят, вие определяте какво те могат да правят и какво не. На детето фактически се внушава, че то не може да мисли само, че всичко е решено вместо него. Следователно на него не му нужно да мисли, а трябва само да следва нечии мисли.
Когато детето тръгне на училище, застаналият пред него учител му обяснява смисъла на нещата, правилата на поведение и устройството на света. Не просто му обяснява, той изисква от детето да мисли по същия начин както е мислил някой друг. И отново с това затормозва развитието на скоростта на мислене. Или, иначе казано, забранява се на детето да мисли самостоятелно. Във вашето училище отсъства най-главния предмет, чието предназначение е да се увеличава скоростта на мисълта. Този главен предмет е заменен с множество други, чието предназначение е да се намали вече съществуващата скорост на мислене.
Тренировка на мисълта
Като слушах разказа на дядото разбрах, че и Анастасия общувайки със сина ни, постоянно му устройва занимания, които тренират бързината на мисълта. Външно това изглежда като игра, но мисълта се тренира и тогава, когато по време на игра детето сякаш развива само физически способности.
Вече разказвах, как една сутрин докато играеше надбягвайки се с вълчицата, Анастасия направи следния трик. Извика вълчицата при себе си и бързо побягна от нея. Вълчицата се втурна да я догони. Но когато почти я стигна, Анастасия изведнъж скочи на ствола на близкия кедър, отблъсна от него с крака, направи салто и побягна в другата посока. А вълчицата пробяга покрай дървото по инерция.
Гледах как сина ми също се гонеше с вълче. Младият вълк догонваше детето колкото и бързо да тичаше то.
Като изтичваше малко напред вълкът се обръщаше и ловко успяваше да лизне бягащото дете по крака или ръката. Володя веднага спираше, почиваше си за малко, после пак се опитваше да избяга от вълчето, и зверчето пак го догонваше.
Когато Анастасия показа на сина ни трика със скока от ствола на кедъра и рязката смяна на посоката, това упражнение много се хареса на детето и той се опита да го повтори. Успя да скочи в движение с краката напред върху ствола на кедъра, но да направи салто и веднага да побегне в обратна посока не се получаваше. Като се отблъсна от дървото за пръв път, Володя падна на четири крака. След като се изтърси и втория път, той въпросително погледна майка си. Анастасия му каза:
— Преди да скочиш на дървото Володя, трябва мислено да си представиш по-нататъшните си действия.
— Аз си ги представих мамо. Нали видях как го правиш.
— Ти видя как го направи моето тяло, но не си представи и не почувства как трябва да постъпи твоето, на какво да се подчини. Оттренирай го първо с мисълта си.
По какъв начин може мислено да се направи физическо упражнение би беше абсолютно неясно. Но детето се доближи до ствола на дървото, известно време стоя до него, като ту затваряше очи, ту правеше непроизволни движения с ръцете и краката си. После се отдалечи и стремително се затича към ствола на кедъра.