Енергията на живота
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Енергията на живота». Краткое содержание книги:
В устата на Анастасия думите придобиват не просто смисъл на думи. Ти, а и не само ти, не веднъж си се убеждавал в това. И злобното с невидима енергия започна да атакува Анастасия.
И започнаха да се появяват бели кръгове, тревата побеляваше. Случваше се дори за мигове Анастасия да губи съзнание. Ние не знаехме как да й помогнем.
Не искаше помощ от нас внучката ни. А щом не ни поиска, значи й беше необходимо непременно да издържи всичко сама.
В последно време виждахме как се увеличават по сила атаките срещу нея. Сякаш в агония последното зло се опитваше на вземе превес.
Но заедно с това растеше и силата на нашата внучка. Напоследък тя само трепваше от поредните удари и отиваше на брега на езерото.
По някакъв начин водата в езерото бързо връщаше силите й. Тя се плискаше във водата, гмуркаше се и излизаше пълна със сили както преди.
И в онзи ден ние видяхме как подложена на поредния удар, Анастасия тръгна към езерото като пристъпваше внимателно.
Когато се спре, прислонена към ствола на кедъра за да си почине, баща ми разтревожено каза: «Днес на внучката ни се наложи да преодолее нещо необичайно. Беше й трудно, погледни в златните и коси се появи бял кичур.»
После видяхме, как Анастасия се отблъсна от ствола, направи крачка, после втора към езерото и олюлявайки се отново спря.
И тогава изникна пред нея от пространството огненото кълбо. Но този път бляскащите в него мълнии променяха цвета си и сякаш вътре в него клокочеха вулкани. Внезапно пронизваха невидимата му обвивка страшни огнени стрели, техните потоци се изтръгваха от кълбото и чезнеха в пространството. Но при това кълбото не намаляваше размера си, а се увеличаваше в диаметър и видимо се уплътняваше и все по-силно клокочеха вътре в него енергиите му. Самото то не висеше в пространството, а пулсираше като сърце — ту се свиваше, ту бързо се разширяваше. Изведнъж замря, сякаш за да вземе решение. И хиляди мълнии-енергии се втурнаха към Анастасия.
В кой момент тя, останала без сили успя да вдигне ръка, ние с баща ми не забелязахме, макар да наблюдавахме ставащото, без дори да мигаме. Известен ни беше смисъла на жеста й, тя спираше мълниите, които се стремяха към нея. Защо? Тогава още не можехме да разберем.
Беше ни ясно, че със своята енергия кълбото може да възстанови всички сили в нея и не само това, а и да и дари нова енергия и тогава никакви външни нападки срещу нашата внучка нямаше да бъдат страшни. Но защо тя реши да постъпи по своему?
Затрептяха хилядите протегнати към нея лъчи, но не докосната стоящата с вдигната ръка Анастасия. Те ту изчезваха в бушуващото с енергиите си кълбо, ту пак се изтръгваха навън и се устремяваха към нея без да я докосват.
И тогата внезапно тя бавно и ласкаво се обърна с думи към кълбото и лъчите:
— Моля те да сдържиш порива на Своите енергии. Не ме докосвай. Аз в Твоето езеро ще мога да се възстановя. Трябва само да стигна до него.
Кълбото мигновено прибра всичките си лъчи, цялото затрепери и запулсира като сърце. Метна се нагоре, просветна, сякаш се взриви и пак се сви.
Безброй лъчи се устремиха към земята и докоснаха всичко, което се намираше на пътека водеща от нозете на Анастасия към езерото.
И се появи ново видение. Пътечката засия с милиони пулсиращи цветове и се образува арка от разноцветни дъги на нея, която водеше от краката на Анастасия към езерото.
Пътя до езерото представляваше невероятна картина.
Под триумфална арка трябваше да мине Анастасия.
Тя направи крачка, но встрани. И не мина по пътя приготвен за нея от огненото кълбо. Тя бавно стигна до езерото и се гмурна в него, като изплува просто полежа във водата разперила ръце, после започна да се плиска — силите се върнаха в нея.
Поведението на Анастасия към огненото кълбо, а фактически и към Бог беше извън разбиранията ни.
Но онова, което се случи по-нататък е сравнимо само в поврат в съзнанието на цялото човечество или с изменението на баланса на вселенските енергии. Това, което се случи после…
Анастасия наметна на още мокрото си тяло рокличката, внимателно разглади всички нейни гънки, оправи косите си, после притисна ръце към гърдите си и заговори обръщайки се към пространството:
— Отче мой навсякъде живеещ, аз Твоя дъщеря съм сред творенията Твои съвършени.
Трябва аз да прекратя на същности вселенски спора, доколко съвършени са творенията Твои и дали няма недостатъци у тях.
Отче мой навсякъде живеещ. Изпълни Ти молбата ми, не ме докосна.
Сега никой от тях да каже не ще може, че раят земен може да се върне едва тогава, когато Бог поправи творенията свои и несъвършени.