Сделка с дявола
- Автор: Браун Сандра
- Серия: led astray #2
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Арлекин България»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Сделка с дявола». Краткое содержание книги:
— Мисията ти е равносилна на самоубийство.
— Известно ми е.
Разярен, Линк й обърна гръб. По дяволите! Тя се взираше в него с нежния поглед от предишната вечер в кръчмата. Именно този поглед го накара да забрави за предпазливостта и да я последва.
Добре си спомняше колко му хареса. Пък и беше мъжко момиче. Но той се нуждаеше не от куража, а от топлото й, зовящо тяло. Искаше да бъде обгърнат от стройните й крака и от дългата, мека като коприна коса. Знаеше обаче, че ще плати скъпо за прибързаното си решение.
— Да вървим! — рече Линк.
Макар да бе предизвикал искреното й възмущение, Кери му беше и благодарна, че не я изостави. Дори не смееше да признае пред себе си колко се бе изплашила, когато помисли, че ще се наложи сама да преведе децата през джунглата. Шансовете им да се измъкнат живи оттук бяха нищожни. И все пак значително нарастваха, щом си бе осигурила помощник в лицето на О’Нийл.
— Пред нас има тесен дървен мост — започна тя. Обясни му накъде да кара и потеглиха.
Дълго време никой не проговори. Кери бе доволна, че още го мъчи махмурлук.
— Веднага щом пресечеш мостчето, свий по пътеката вляво.
— Навътре в джунглата?
— Да. Децата са в едно скривалище близо до шосето.
Линк следваше указанията й, докато камионът почти не беше в състояние да се движи в гъстата джунгла.
— Тук вече трябва да спра — обяви той и изгаси двигателя.
— Няма да се бавим — рече Кери, като се измъкна от кабината и му направи знак да я последва.
Тръгна бързо между дърветата. Плитката й се закачаше в лианите, клонките я удряха по лицето и ръцете.
— Защо не използваме мачетето? — предложи плахо.
— Ако изсичаме растенията, ще оставим следи. Докато можем, най-добре да си пробиваме път с голи ръце.
— Разбира се. Трябваше сама да се сетя.
Успокои се, когато подминаха скривалището, без Линк да го забележи. Спря, обърна се към него и срещна въпросителния му поглед.
— Джо! — извика тя. — Всичко е наред. Излизай.
Линк се стресна от шума. Гъстата зеленина се разтвори. Няколко чифта очи с цвят на кафе се взираха в него сред, големите като слънчобрани палмови листа. Високо слабо момче се появи иззад преградата от растения. Джо, който според Линк беше около четиринайсетгодишен, бе с угрижено лице, което някак не подхождаше на длъгнестото му, още неоформено тяло. Взираше се в мъжа със смесица от открита враждебност и подозрителност.
— Това е Линк О’Нийл. Отвлякох го, за да ни помогне. Линк, да ти представя Джо, най-големия от групата.
— Здравей, Джо. — Подаде ръка на момчето и стрелна с очи Кери, озадачен дали е осъзнала, че го нарече с малкото му име.
Джо не пое протегнатата ръка и им обърна гръб. Заговори тихо на испански, нареди на децата да излязат от скривалището и те послушно се изнизаха навън. Едно от по-големите момичета носеше на ръце бебе. Насочи се към Кери и й го подаде. Малкото момиченце обгърна доверчиво врата й. Тя го целуна по мръсната бузка и приглади назад косата му. Другите деца я наобиколиха. Сякаш всяко имаше да сподели нещо важно с нея. Надпреварваха се да привлекат вниманието й.
Линк знаеше испански само колкото да си поиска нещо за ядене. Децата бъбреха възбудено, той нищичко не разбираше, но долови, че непрекъснато повтарят една дума. Попита какво означава и Кери разсеяно му отвърна.
— Сестра — рече тя, докато чистеше с наплюнчен пръст бузата на детето.
— Защо те наричат…
Линк не довърши въпроса си. Когато осъзна смисъла на думата, лицето му застина. Ако го бяха съсекли с брадва, нямаше да е толкова зашеметен. Кери се смееше на несвързаната история на едно от децата. Погледна го и попита отнесено:
— Моля?
— Чудех се защо те наричат «сестра».
— О, аз…
Втренчи се в него, видя болезненото изражение на лицето му и разбра до какво заключение е стигнал. Явно смяташе, че «сестра Кери» е религиозно обръщение. Понечи да го разубеди, но промени решението си. Защо да разсейва заблудата му? Ето че по чиста случайност й даде идея как да го държи на разстояние, без да излага на опасност изпълнението на мисията. Реши, че има право да постъпи така заради доброто на децата.
— Отговорът е само един. — Кери престорено сведе очи.
Линк изруга под нос.
— Мери си приказките!
Последва някакво несвързано извинение и тя разбра, че се е хванал на лъжата. Едва се сдържа да не се засмее.
— Искаш ли да се запознаеш с децата?
— Всички ли са така приятелски настроени като Джо?
— Аз знам английски — сопна се момчето.
— Тогава ти липсва възпитание — отвърна рязко Линк.
— Джо, би ли запалил огъня? — намеси се Кери. — Преди да тръгнем, ще нахраним децата.
Джо хвърли презрителен поглед на Линк и се залови със задачата, която Кери му възложи.
— Деца — заговори на испански тя и им даде знак да замълчат, — това е господин О’Нийл.