Братството на талисмана

— Аз съм дух — каза той с кух, бумтящ глас, — без място за обитаване. Обикновено духовете обитават мястото на смъртта си, но как би могъл някой да обитава дъбово дърво? Опустошителите извлякоха бедното ми тяло от гъсталака, в който се бях скрил, и незабавно ме окачиха на въжето. Можеха да ми окажат внимание, струва ми се, като ме обесят на някой могъщ дъб, един от тези горски патриарси, които се срещат толкова често в нашите гори, високи дървета, които стърчат доста над останалите и са с голяма обиколка. Но те не направиха това. Те ме обесиха на един мършав, недорасъл дъб. Дори в смъртта ми се подиграха с мене. През живота си аз просех милостиня пред църковните врати и живеех бедно от това, тъй като имаше хора, които разпространяваха слухове, че аз бих могъл да работя както всеки друг човек. Те казваха, че аз само се преструвам, че съм сакат.

— Той беше мошеник — каза отшелникът. — Можеше да се труди като всички други.

— Чухте ли? — попита духът. — Чухте ли? Дори и мъртъв съм окачествяван като измамник и мошеник. Правят ме на глупак.

— Ще кажа следното за него — заяви отшелникът. — Удоволствие е да е край мене. Той не се занимава с триковете, които други духове използват за да досаждат.

— Ще се опитам — каза Духът — да бъда малка неприятност. Аз съм несретник, иначе нямаше да съм тук. Нямам подходящо място за обитаване.

— Е, след като посрещна господата и поговори с тях по приличен начин — продължи отшелникът — можем да преминем към други въпроси. Споменахте нещо за сирене — обърна се той към Конрад.

— А също бекон и шунка, хляб и мед — каза Дънкан.

— И вие ще споделите всичко това с мене?

— Не бихме могли да ядем и да не го споделим с тебе.

— Тогава аз ще стъкна огъня — възкликна Ендрю — и ние ще си направим пир. Ще изхвърля зеленчуците, които съм събрал. Освен ако не харесвате вкусът на зеленчуци. Може би с парче бекон.

— Не обичам зеленчуци — обяви Конрад.