Колекционерите [The Collectors - bg]

— В такава ситуация много хора биха припаднали — съчувствено го потупа по рамото Рубън.

— Според изследване на Националната психиатрична асоциация неочакваната гледка на мъртвец е на второ място сред психическите травми, които преживяват хората — побърза да добави Милтън.

— А кое е на първо? — вдигна вежди Рубън. — Може би да завариш жена си в леглото с шимпанзе, което държи в ръка кутия пуканки с изтекъл срок на годност?

— Добре ли познаваше Дехейвън? — смени темата Стоун.

— Да — въздъхна Кейлъб. — Това е истинска трагедия. Човекът беше в отлична форма. Съвсем наскоро си направи пълни кардиологични изследвания в „Джонс Хопкинс“. Но инфарктът не пита.

— Това ли е причината за смъртта?

— Че какво друго? — колебливо отвърна Кейлъб. — Може би инсулт.

— От статистическа гледна точка най-вероятно е било инфаркт — добави Милтън. — Той е на първо място сред причините, водещи до тъй наречената „внезапна смърт“. На практика всеки от нас може да рухне и да умре още преди да е паднал на пода.

— Стига, Милтън! — ядосано изръмжа Рубън. — Винаги ли си толкова лъчезарен?

— Докато не научим резултатите от аутопсията, можем само да гадаем — отбеляза Стоун. — А ти сигурен ли си, че в хранилището не е имало други хора?

— Да — кимна след кратко колебание Кейлъб.

— Припаднал си веднага, а това означава, че не можеш да бъдеш сигурен.

— Никой не може да проникне в хранилището без специален пропуск, Оливър. А и над главния вход има охранителна камера.

— Първо убиват председателя на Камарата, а сега при загадъчни обстоятелства умира и началникът на отдел „Редки книги и специални колекции“ — промърмори Стоун.

— Съмнявам се, че терористите са взели на прицел колекционерите на книги — погледна го Рубън. — Затова отхвърлям идеята за нова конспирация, заплашваща съществуването на света. Извинявай, но един Армагедон месечно ми е напълно достатъчен!

— Засега ще оставим нещата такива, каквито са — вдигна глава Стоун. — Ще се върнем на тях, когато знаем повече.

— Мога да те закарам, Кейлъб — предложи Рубън. — Дойдох с мотора.

Гордостта му беше един напълно възстановен „индиански“ мотоциклет, 1928 година, с монтиран отляво кош, което се срещаше изключително рядко.

— Май не съм достатъчно укрепнал — поклати глава Кейлъб, поколеба се за миг, после добави: — Истината е, че изпитвам ужас от возилото ти, Рубън.