Дяволско желание
- Автор: Макбейн Лори
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дяволско желание». Краткое содержание книги:
В стаята бе съвсем тихо, чуваше се само дишането на двамата мъже, настанили се удобно в кожените кресла до камината. Огънят беше почти угаснал. Само разпилените по масата карти и пръснатите из цялата стая стъклени чаши, пълни с пепел и угарки, напомняха за нощната игра.
— Наистина имаш дяволски късмет, Алекс! — въздъхна по-възрастният от двамата, примирен, но и развеселен. — Убеден ли си, че наистина не си сключил договор с дявола? Тази нощ ти направо изпразни джобовете на Данвърс, а той не понася да губи… — Мъжът се усмихна, като си припомни зачервеното, плувнало в пот лице на Данвърс.
— Е, и ти нямаше особено добър ден, Джордж, следващия път поне се опитай да запазиш сериозно изражение, когато смяташ, че държиш добри карти — засмя се лорд Тревейн и протегна дългото си едро тяло, докато с небрежно движение на ръката приглади врановочерната си коса.
— Винаги съм казвал, че имаш очи на сокол! Май виждаш повече, отколкото е прилично за един обикновен смъртен — оплака се Джордж.
— Само не ми казвай, че даваш ухо на историите, които се разправят по Сейнт Джеймс стрийт. Смятах те за по-умен, Джордж! — Лордът наля бренди в две чаши. Подаде едната на лорд Денет и отново се отпусна в креслото си.
— Не вярвам, че си самият Луцифер, както твърдят мнозина, та дори и собственият ти брат. Но понякога щастието ти в играта наистина е зловещо! — отвърна по-възрастният.
— Навярно съм се родил под добра звезда! Но предпочитам да мисля, че работата е в умението ми, а не във Фортуна. Като повечето жени, Фортуна е твърде капризна и човек не може да разчита на нея. Не, благодаря! Ще продължавам да се осланям и в бъдеще на разума си, а не на красивите, но непостоянни като живака ръце на тази богиня… — той отпи още една глътка и добави: — А Питър е просто като младо куче, което се влачи с глутницата, както и младият Лактън. Но и той скоро ще порасне. Обиден ми е, защото не му отпускам в аванс джобните пари. Ще ги похарчи, още преди да съм му ги подал — лордът разхлаби вратовръзката си и се излета удобно.
— Виждам, че си уморен, Алекс, и че бързаш да се отървеш от мен. Но искам да обсъдим нещо — каза лорд Денет.
Той стана и бързо се извърна, като че очакваше някой да го нападне.
— Съвсем не искам да се отървавам от тебе. За толкова ли лош домакин ме смяташ? Бих ли могъл да ти посоча вратата? Макар че вече е доста късно, или по-право, твърде рано. Просто се настаних малко по-удобно.
— Не се чувствам засегнат. Само ще ти кажа каквото имам да казвам, и си тръгвам. И повече няма да говорим за това, — но сега, когато бе привлякъл вниманието на своя домакин, лорд Денет се поколеба.
— Продължавай, Джордж! Започвам да ставам любопитен. Май че се готвиш да ми дадеш някакъв добър съвет — подтикна го лорд Тревейн вежливо и спокойно.
Лорд Денет познаваше Александър Тревейн от дете и знаеше, че спокойният му любезен той е в състояние да заблуди всички, които не знаят каква желязна воля и какъв избухлив темперамент се крият всъщност под него. Кроткият мек глас на лорд Тревейн криеше заплаха, по-убийствена от изблиците на човек, който реве като разярен бик. Когато го разсърдеха, Алекс удряше бързо и безшумно. Джордж Денет бе виждал как с острия си саркастичен език Тревейн можеше да срази някого така, че той да избяга с подвита опашка. Малцина имаха куража да кръстосат шпаги с Алекс Тревейн, маркиз Сейнт Флауър, а още по-малко да влязат в словесен двубой с него. Той стреляше точно, а думите му направо убиваха, стига да пожелаеше да изкара някого глупак.
Джордж събра кураж и скочи направо в студената вода.
— Смятам, че трябва да се ожениш, Алекс. Казвам ти го само защото дължа това на покойните ти родители. Знаеш, че те бяха най-добрите ми приятели…
Лорд Тревейн се засмя.
— И точно ти ми казваш това, Джордж! Нима сам не си все още ерген, или вече възнамеряващ да сториш като останалите и да вкусиш от радостите на брака?
— Едното няма нищо общо с другото. А освен това аз имам четирима братя, които се плодят като зайци. А вече съм и твърде стар тепърва да създавам семейство… — Той сбърчи чело, сякаш и самата мисъл бе твърде болезнена. — Ала аз винаги съм бил дискретен, когато съм имал връзка с някоя жена, докато, ако ми е разрешено да забележа, ти не си. Не се задоволяваш само с една любовница. Не, на теб ти трябва половин дузина да си оспорват леглото и вниманието ти, а и да се хвалят с твоите подаръци из игралните домове от Лондон до Париж. Но дори и това не те задоволява, любиш се и с известни дами от обществото и се отнасяш с тях не по-добре, отколкото с останалите си приятелки. Хората говорят, че след последните ти истории с лейди Мариана, искали да те изхвърлят от Алмак. Моля ти се! Не може да продължаваш така! — разгорещи се Джордж.