Ураган над държавния секретар

Дядовата съборетина! Отиде още същия ден, след като хапна и спа два часа (но без да се срещне с Мариела, която се бе затворила в стаята си). Искаше да поразчисти наоколо, да изкара изоставените от работниците материали и да се подготви за настаняване, което може би щеше да бъде окончателно. Бе малко уморен, но физически и душевно се чувстваше добре. Имаше повече късмет от Жуст Мовар.

Къщата в Юрбиел представляваше бивша ферма, останала почти без земи. По-голямата част от хамбара се бе срутила. Жан Вейрак обичаше меланхолията на този сивкав и гол рид… Когато пристигна, почука три пъти на вратата, отстъпи и се ослуша. Знаеше, че никой не го очаква. И ключът бе останал в джоба му. Но отново си припомни малко суеверния навик от детството. И това нямаше да бъде последният. Имаше време да си възвърне цялото детство…

Един гущер прекоси сянката му и той потръпна, като че ли животното бе минало през тялото му. Скритата чувствителност, която мислеше за безвъзвратно изгубена, се пробуди изведнъж в него.

Неподвижният въздух трептеше в горещината. Насекомите мълчаха. Тишината бе потискаща. Задаваше се нова буря. Дано да завали!

Накрая Жан извади ключа, отвори внимателно вратата и влезе.