Ураган над държавния секретар
- Автор: Жори Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Ангелов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ураган над държавния секретар». Краткое содержание книги:
През клоните на дърветата виждаше блестящото като нажежен до бяло метален лист небе. Много скоро изгуби пътя. Пред него се възправяха сечища, гъсталаци, високи треви. Умело се плъзгаше между препятствията — провираше се във фантастичен слалом.
— Не се страхувай — чу до себе си детски глас. — Скоро ще стигнем до друг път.
— Но аз стигнах — каза Жан.
— Все още не. Има друг път!
— Друг път ли?
— Да.
— Друг път ли? — запита ехото.
— … друг път… друг път…
— А глиганите? — попита Жан.
— О, може би ще ги видим.
Отвсякъде изникваха животни: плъхове, зайци, диви котки и лисици, тръгнали на лов. От време на време излиташе някой обезпокоен бухал, чупейки мъртвите клонки. Кой казваше, че алжерската гора била опустошена и че не били останали нито гризачи, нито птици, нито дори змии? Та тук беше изгубеният рай!
— Колко тежи един глиган? — запита Жан спътника си.
— Ако е голям, над сто килограма.
— Вярно ли е, че се опивали с жълъди и кестени?
— Да, напълно вярно.
— И тогава като пияни хора ли са?
— Да. Но сега мълчи!
Жан и неговият тайнствен приятел вече бягаха по пътечката, обградена с дива метла. Твърдата земя кънтеше под стъпките им. От време на време се спъваха в някое камъче, което се търкулваше по каменистата почва с тревожен звук, предизвикващ диво ехо. После пътечката започна да се стеснява. Бодливи храсти замениха нежните стъбла на дивата метла.
— Има ли друг път? — попита Жан.
— Да, да. Има.
— Къде е?
— Пред нас. Да бягаме!
— Догодина ще имаме климатична инсталация — каза Мариела. — Ако всичко върви добре… което много не ми се вярва!
Наближаваше полунощ, а горещината бе все още непоносима… Пиер Борис забеляза, че Мариела си бе свалила сутиена. Натежалите й гърди трептяха под тясната бежова фланелка, която ги очертаваше плътно и свършваше малко над полата, оставяйки ивица гола кожа.
— Пиер, струва ми се, че положението става сериозно! Най-малко три часа са минали от катастрофата…
— Мъжът ви сигурно се е подслонил някъде… при някой селянин. Той познава областта като дланта си. И сега сигурно умира от смях.
— Да умира от смях ли? Не, не ми се вярва. Никога не си е падал по шегите!
— Впрочем бурята май вече отминава.
Мариела седна на широкия, нисък диван, разположен в един от ъглите на стаята. За да избегне предизвикателната гледка на голите й бедра и аромата на парфюма, с който току-що се бе напръскала, Пиер й обърна гръб и се приближи до прозореца.
— Скоро ще имаме вести.
— По кой начин? Ченгетата заминаха…
— Не са много далеч. Сноват между окръжния път и Рош. Изглежда, доста им е писнало!
— Какво ме засяга.
— А мен…
Прозорецът без капаци бе предпазен от решетки. Вятърът запращаше срещу стъклото листа, вейки и мъртви насекоми. Лек повей поклащаше пердето, което Пиер Борис бе дръпнал, за да наблюдава небето.
— Бурята се отдалечава на север — каза той. — Този път се спасихме. Но нямаше дъжд и тъпите селяни пак ще ни досаждат!
— Имам гадно предчувствие — каза Мариела. Пиер се върна насред стаята и погледна младата жена със смесица от желание, яд и омраза.
— Не вярвам в предчувствията.
Добави, за да я нарани: „Играете си на кино!“
— Вие сте просто нещастник!
— А вие — малка мръсница! — отговори спокойно сътрудникът.
— Капитане, свързвам ви с господин префекта.
— Ало?
— Добър вечер, капитане. Всъщност добър ден…
— Добър ден, господин префект.
— Докъде стигнахме?
— Хората ми са капнали, господин префект.
— Позволете ми да отбележа, че не са особено издръжливи!
— Един и половина е, господин префект… Търчим под бурята почти шест часа вече! Най-напред Мовар и бандата му. Сега — министърът!
— Другите са в същото положение, капитане.
— Знам много добре!
— Предупредете ме веднага щом научите нещо ново.
— Бардон, чувате ли ме в това пращене.
— Горе-долу, шефе. А вие?
— Да. Вижте, Бардон, май стават разни неща, а?
— Разни неща ли? Къде? Какви неща?
— Нямам право да ви казвам подробности. Поне не сега.
— Защо тогава ми се обаждате?
— За да ви предупредя да внимавате, Бардон!
— Да внимавам за какво?
— Гледайте на пет метра около вас винаги да има телефон. По възможност да работи добре. И се постарайте да не заспивате. Ще бъда принуден да отсъствам. Бъдете готов…
— Готов за какво, шефе?
— Скоро ще разберете! Още нищо не е сигурно. И нито дума на който и да било!
— Койтоидо ли? Не познавам такъв. Кой е пък този?