Мейдей
- Автор: Демилль Нельсон, Блок Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мейдей». Краткое содержание книги:
НЕЛСЪН ДЕМИЛ Е НЕОСПОРИМ МАЙСТОР НА ТРИЛЪРА. ВСИЧКИ НЕГОВИ РОМАНИ СА БЕСТСЕЛЪРИ. ТАЗИ МУ КНИГА, СОЧЕНА КАТО БЕЗСПОРНО ПОСТИЖЕНИЕ, Е НАПИСАНА С ПОМОЩТА НА ВЪЗДУШНИЯ АС ТОМАС БЛОК.
Матос натисна някакъв бутон. Завъртя едно копче, за да настрои контраста на изображението. Вторият сигнал започна да затихва. След това изчезна. Сякаш се сля с първоначалния, по-силен сигнал, който — Матос бе сигурен в това — беше целта. Той натисна бутона на предавателя.
— Докладва полет три-четири-седем. Виждам целта съвсем ясно. Разстояние до мишената — четиристотин и осемдесет мили. Край.
В отговор долетя гласът на Лумис, който като всеки военен радист говореше спокойно и безизразно.
— Разбрано, три-четири-седем.
Матос се поколеба. Зачуди се дали да не спомене за фантома, но се отказа. Ако имаше нещо, което висшестоящите наистина не понасяха, това бяха докладите за несъществуващи проблеми. Той отново погледна към радарния екран. Добра цел. Щракна обезопасяващия прекъсвач и повдигна капака, който затваряше изстрелващия механизъм. Предстоеше му да осъществи най-дългообхватния обстрел с ракета въздух-въздух, извършван някога в армията.
Матос натисна бутона за радиовръзка.
— Изстрелвам ракета номер едно. — Изчака секунда, пое дълбоко въздух, а след това натисна бутона за изстрелване.
Ракетата Феникс A1M-63X се отдели от изтребителя F-18. В продължение на един кратък миг ракетата остана неподвижна — задействало се бе специалното забавящо електронно устройство, което задържаше оръжието и по този начин се избягваше опасността от евентуален сблъсък със самолета на Матос. След като съответният интервал от време изтече, в ракетата се индуцира микроволтова дъга. Електричеството потече по лабиринта от платки и най-накрая достигна целта си — съответните вериги бяха активирани и двигателят на ракетата бе запален.
В задния край на ракетата избухна оранжев пламък. Само след няколко секунди тя вече се движеше със скорост два пъти по-висока от тази на F-18.
Матос изпрати ракетата с поглед. Предстоеше му да започне процедурата по изстрелването на втората Феникс. Сведе поглед към радарния екран. Целта отново се бе раздвоила. Две цели. Матос започна да натиска бутони и да върти копчета, за да засили контраста на изображението. Нямаше промяна. Извърши същата процедура отново. Никаква промяна. Две отделни цели. Ако едната беше авиационната мишена, каква беше другата? Исусе Христе! Не можеше по никакъв начин да контролира самонаправляващата се ракета, която вече бе изстрелял.
Направляващата система на ракетата Феникс работеше върху проблема. Двете електронни изображения поставиха устройството в затруднение. В съответствие с логическите и приоритетни принципи, заложени в паметта на ракетата и формулирани в една заседателна зала, отстояща на хиляди мили разстояние, електрическият поток задейства друго устройство. Ракетата Феникс A1M-63X, благодарение на подобрената си маневреност и способност за проследяване на целта, претърпя лека корекция на курса.
— И се насочи към по-голямата цел.
2.
Джон Бери влезе в тоалетната и погледна отражението на лицето си в огледалото. Прокара пръсти през кафявата си коса, прошарена от сиви кичури. Около очите му се забелязваха бръчки. Въпреки това изглеждаше доста добре за своите четиридесет и една години.
Някои от жените, с които общуваше в кънтриклуба или в службата, го описваха с думи като интересен, чаровен или солиден. Знаеше, че от него се очаква да направи първата крачка и да се опита да свали тези жени, но той просто нямаше желание за това. Опита само веднъж. С една колежка от търговския отдел. Опитът се оказа пълна катастрофа.
Джон Бери се замисли за баща си — нещо, което често му се случваше напоследък. На четиридесет и една години баща му бе имал любяща съпруга, четири лоялни и признателни деца, църквата си, квартала, в който живееше, страната, която обичаше, и собствения си малък бизнес, който му носеше огромно удовлетворение. Но това се бе случило в друго време. И в държава, различна от днешната. Джон Бери не притежаваше нито едно от тези неща, а и едва ли щеше някога да ги получи. Въпреки това вярваше, че има изход от положението. Би могъл да напусне Дженифър и да започне живота си отначало. Също като толкова много негови приятели, които вече бяха успели да се разведат. Тогава поне щеше да има някаква надежда. Всеки път, когато летеше със Скаймастър, размишляваше върху това. Но кой знае защо не бе сигурен, че ще намери сили да го стори.