Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
Половият живот на човека, породените от него сексуални потребности и начинът, по който той ги удовлетворява, са по-малко биологична проява, отколкото резултат от историята на неговия живот. Тази история оформя характера му и придава на половите отношения личен оттенък. Съществената част от житейската история на човека зависи от обществените условия. Поради това сексуалното му поведение никога не е само биологически обусловено. Формата му се определя винаги от особените социални условия, които въздействуват на живота на партньорите.
Нека още веднаж с оглед на значението му за разбиране на разгледаните по-нататък полови смущения да обобщим казаното дотук: всички жизнени функции, които протичат извън контрола на съзнанието (дишането, кръвообращението, терморегулацията), имат центрове в междинния мозък. Половите функции не правят изключение. Мозъчната кора обаче ги обединява в една по-висша функционална система и ги възбужда или възпира до степен, необходима за нагаждане към обществените условия и установените от обществото житейски норми. Централната нервна система започва да действува винаги когато е нарушено равновесието между организма и околната среда. Тя коригира поведението на човека и така поддържа или възстановява жизненото равновесие. В клетките на кората на главния мозък се фиксират и оформените от правилно или погрешно възпитание обществени влияния. Субективно ние ги осъзнаваме под формата на чувства, морални понятия и т.н. И тъй като главният мозък управлява и функциите на междинния мозък, включително и на центъра на съвокуплението, сексуалното поведение е резултат от въздействието на общественосоциалните фактори, а не на сляпо действуващи нагони. В съответствие с дадени изисквания човек е в състояние да задържа, да освобождава или да насочва в определено направление сексуалните си желания, т.е. да ги регулира в зависимост от окръжаващата го среда.
От тази гледна точка става разбираемо, че външният образ на човека, цветът на косата му, тембърът на гласа му, изборът на думите и жестовете му са елементи, които определят чувството за симпатия или антипатия към него, и то в зависимост от изживени в детството или юношеството положителни или отрицателни емоции. Ето защо от външния образ на човека произлизат въздействия, коитс предизвикват при мъжа по-силни, а при жената по-слабо изразени полови потребности и реакции.
Като последно звено на естествените различия между мъжа и жената ще разгледаме строежа на тяхното тяло. Преди всичко правят впечатление закръглените, нежни телесни форми на жената в противовес на почти ъгловатата фигура на мъжа. От значение са гърдите на жената. Успоредно с биологичната им функция (кърмене) при повечето от хората те играят роля за взаимната полова стимулация. Гърдите при мъжа са само загатнати. Тазът и седалището на жената са по-широки и те биват причислени към женските прелести. Кожата на жената е по-нежна от кожата на мъжа. Поради това сетивните нервни окончания на кожата й са разположени по-повърхностно. Затова тя обича да усеща и най-фините дразнения на кожата, които се получават при размяната на ласки. От своя страна мъжът изпитва удоволствие, когато гали нежната кожа на жената, покрита само с мъх. Към това се добавя еластичната мекота на подкожната тъкан у жената в противовес на по-грубата кожа и ясно очертаната мускулатура у мъжа. Костният скелет на жената, включително и черепът, е по-нежен. Той се отличава с по-меко очертана брадичка, по-малка челюст и по-малко изпъкнали чело и скули. Затова жената има по-изящно лице. Типът на окосмяването също допринася за общия женствен или мъжествен облик. Жените имат гъста, мека коса. Окосмяването при тях е главно в подмишниците, понякога по подбедриците; окосмяването на Венериния хълм завършва хоризонтално на височината на срамната кост, като образува триъгълник. По-рано брадата се е считала за атрибут на мъжествеността. Напоследък тя отново става все по-популярна. На гърдите и на други места по тялото някои мъже имат окосмяване с различна плътност; то не е козметичен дефект и се харесва на някои жени. Окосмяването на мъжа в срамната област има ромбовидна форма и достига пъпа. Някои смущения в хормоналната обмяна могат да причинят промени в типа на окосмяването.
Благодарение на някои особености на ларинкса гласът на жената е ясен, мелодичен и звучен. Гласът на мъжа е по-нисък и по-твърд. Често пъти индивидуалното в гласа на мъжа се съчетава с характерното за пола в особен тембър, който привлича сексуално някои жени.