Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)
- Автор: Шнабл Зигфрид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ото Златарев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)». Краткое содержание книги:
В последно време, в периода на изграждаме на зрелия социализъм, когато проблемите на комунистическата нравственост и формирането на социалистическия начин на живот добиват първостепенно значение, въпросът за половото възпитание на младежта, и не само на младежта, се променя и получава особена актуалност. В това отношение съществуват ясни и категорични партийни постановки. В известното си писмо до ЦК на ДКМС др. Тодор Живков недвусмислено отбелязва: „Въпросите на сексуалната култура, на сексуалното възпитание на младите поколения продължават да стоят почти инкриминирани пред обществеността. Невежеството в тази област често подлагa на излишен риск физическото и моралното здраве на младежите.
Очевидно налага се да се създаде цялостна система за сексуално и семейно брачно възпитание на подрастващите поколения“.
От тези позиции заслужава да се даде висока оценка на инициативата на ДИ „Медицина и физкултура“ да преведе и поднесе на нашите читатели известната и претърпяла много издания книга на познатия сексолог от Германската демократична република д-р З. Шнабл — „Мъжът и жената интимно“.
Книгата на д-р Шнабл представлява едно цялостно компетентно научно изследване и популярно изложение на целия комплекс от сложни и деликатни проблеми, свързани с половия живот на човека. Изложението се характеризира с дълбок психологизъм, с много добро познание на всички ония трепети, вълнения, тревоги и други, които съпътствуват мъжа и жената в сферата на тяхната сексуалност и интимни отношения. Това дава възможност на всеки читател да се срещне с въпроси, които лично го интересуват, и да получи идеи за правилна ориентация на поведението си. Силната убедителност, с която се отличава този труд, произтича от обстоятелството, че материалът не е написан абстрактно, нравоучително, а на базата на конкретния опит на автора като дългогодишен ръководител на семейна и сексуална консултация в гр. Карлмарксщадт, както и въз основа на редица анкетни и други проучвания.
Научната разработка, а наред с това и ясното популярно изложение правят книгата не само полезна за масовия читател, но много ценно ръководство и за лекаря, който има задълженията да съдействува за половото възпитание на хората. И не само това — тя му дава възможност да навлиза по-дълбоко в душевността на невротично болните, потърсили съвет и помощ от него.
Заслужава особено дебело да се подчертае, че книгата на д-р Шнабл е написана от позициите на комунистическата нравственост и е пропита с голяма любов към човека, висока етичност и една ясна и убедителна тенденция за запазване и укрепване на семейството.
Няма никакво съмнение, че „Мъжът и жената интимно“ ще бъде приета много добре от читателите и ще допринесе за сексуалното възпитание на трудещите се и младежта.
По време на утробното развитие тестикулите се намират, както и яйчниците, в коремната кухина. Още преди раждането те слизат в мъдната торбичка. Само там, при температура с 4° по-ниска от тази на вътрешните органи, те могат да произвеждат у полово зрелия мъж оплодяващи спермии. Ако тестикулите не са слезли в торбичката при раждането или наскоро след него, те трябва да бъдат поставени там по хирургически път по възможност, докато детето навърши две години. В противен случай пациентът може да остане безплоден. Двата текстикула имат овална форма, отстрани са малко сплеснати и при възрастния мъж са големи колкото слива. Левият тестикул обикновено изглежда малко по-голям от десния и лежи малко по-ниско в торбичката вследствие на различната дължина на отвеждащите кръвоносни съдове. Тревогата на някои мъже, че тази разлика е някаква аномалия, е необоснована.
Тестикулите произвеждат по-голямата част от мъжкия полов хормон (тестостерон) в откритите от Лайдиг през 1850 г. междинни клетки. В техните каналчета (на брой от 400 до 600 с обща дължина от 150 до 300 м) се образуват мъжките полови клетки (спермиите, семенните клетки, по-рано погрешно наричани „сперматозоиди“, т.е. „семенни животинчета“, понеже се движат самостоятелно като едноклетъчните живи организми). Образуването на мъжките полови клетки започва от момента на половото узряване и продължава до дълбока старост, ако, разбира се, не бъде възпрепятствувано от някои заболявания. Тежките психически травми, напр. смъртният ужас, могат да попречат на узряването на спермиите. През 12 до 13 отвеждащи канали спермиите отиват в многократно извития, 3 до 5 м дълъг канал на намиращия се до текстикула придатък (епидидим). Тук узряването им завършва, след това те отиват в семепровода или се разграждат, когато жизнеспособността им угасне. Зрелите семенни клетки са по-малки от яйцеклетките, чийто диаметър е около 1/10 мм. Състоят се от глава, средна част и опашка.
Двата семепровода влизат в коремната кухина. В близост до пикочния мехур се намират мехурести жлези; те прибавят към минаващите през семепровода спермии алкален белтъчен секрет, който ги предпазва и ги прави по-подвижни. След това спермиите минават през простатната жлеза (орган с кестеновидна форма, който секретира голяма част от семенната течност. Тази течност разрежда семенната маса и повишава още повече подвижността й). Тук семепроводите се вливат в пикочния канал. По-надолу лежат т.нар. Каупърови жлези, големи колкото грахови зърна. Техният секрет, който се излива в пикочопровода преди еякулацията, поддържа семенните клетки свежи и жизнени. При достигане на оргазъма семепроводите увеличават обема си и засмукват спермии от епидидима. Непосредствено след това те рефлекторно се стесняват, налягането в тях се повишава и спермата ое изхвърля навън на няколко тласъка. В този момент мъжът изживява висше сексуално удоволствие.
Описанието на женските и мъжките полови органи бе съществено опростено, за да стане лесно разбираемо. Върху тяхната функция оказват влияние някои други органи. За ерекцията е необходимо усилено подаване на кръв. То зависи от участието на кръвообращението и по-специално на онези артерии, които довеждат кръвта до пещеристите тела. Подаването на по-големи количества кръв обаче зависи от посменного разширяване и свиване на артериите, което се осъществява чрез нервни импулси. Това означава, че при полова възбуда нервната система взема участие при ерекцията на пениса.
Без „заповедите“ на нервната система е немислимо правилното протичане и на следващите фази (напр. ритмичните потръпвания на члена при оргазъма, контракциите на мускулите в стените на семепровода, на мехурестите жлези, на простатата и пр.), както и половото удоволствие, което се възприема съзнателно във висшите раздели на централната нервна система.
Зависимостта на половата функция от нервната система ни води до още един аспект на човешкия живот: това са онези регулиращи механизми, които настройват една към друга функциите на различните органи.
Преди две хиляди и петстотин години Платон в произведението си „Пир“ накарал комедийния писател Аристофан да разкаже една басня за възникването на любовта. Хората първоначално били двойни същества — едновременно мъж и жена—с четири ръце, четири крака и две глави, двойно по-силни и по-умни. Те се опълчили даже срещу боговете. Тогава Зевс от предпазливост разделил всяко същество на две. Оттогава насам всяко полусъщество — жена или мъж — се стреми да се съедини с другата си половина.