Звездата Аиел
- Автор: Неделчева Снежана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездата Аиел». Краткое содержание книги:
В последната зала на края на верандата, точно срещу стълбището за парка, кралското семейство приемаше приветствията и подаръците на пристигащите. Тарасу и спътниците й бяха минали благополучно през охранявания вход на градината на двореца и влязоха първо в тази зала, както всички новодошли. Донесената от тях кана изглеждаше мизерна, положена на огромната маса до купищата други дарове, и предизвика ироничните усмивки на околните, но Тарасу вярваше, че Барс знае какво прави, когато я посъветва за подаръка.
Крал Аргам, уморен и отегчен от продължителната церемония, ги погледна разсеяно, когато се представиха. Кралицата си играеше с пръстените на дясната ръка, а малко настрани седеше принц Иргут и погледът му блуждаеше над главите им. Не даде признаци, че я е познал и това беше добре, но все пак тя се постара да не бие на очи по време на аудиенцията. Сарави не се виждаше никъде, може би принцът я държеше затворена в двореца, но те бяха подготвени и за такъв случай. Трябваше да изчакат края на официалните приветствия и да намерят Иргут насаме, когато се присъедини към останалите гости. Чакаха дълго, като се мотаеха из залите и Тарасу се задушаваше, увита в плътната си пелерина.
— Предположенията ти излязоха верни, Иргут отиде да се преоблича — обади се Арман. — За да излезе от покоите си, той най-вероятно ще мине през приемната зала.
— В нея няма вече почти никой, след като кралското семейство приключи с аудиенциите — каза Барс. — Да отидем там, ще разглеждаме подаръците и по-специално нашия, когато го видим, че идва. Принцът трябва да разбере, че каната е от теб.
Малко хора бяха останали при изложените на мраморния плот предмети и те се присъединиха към тях. Наред с очебийно скъпите, но груби неща, имаше и доста подбрани с вкус и времето минаваше неусетно за Тарасу. Предупредителното докосване на Барс я накара да се обърне. Иргут се приближаваше, затова тя бързо се премести и взе от масата каничката с особена форма, която бяха донесли. Изящният съд беше дело на известния майстор Пристел — една от последните му работи. Освен оригинала, принадлежащ сега на Император Харамон, живелият преди повече от десет века скулптор беше оставил шест недовършени работни модела, високо ценени от колекционерите, и това беше един от тях. Човекът, от когото я беше купил Барс, поиска висока според него цена за неугледната стара вещ, защото усети желанието на клиента да я вземе. Остана предоволен от сключената сделка, като и през ум не му минаваше, че е държал в ръцете си истинска антика. Барс, прекарал живота си в движение из Империята, също беше колекционер, доколкото му позволяваха средствата, и почитател на Пристел. Въпреки че досега беше виждал с очите си само копия, изработени от учениците му, неговият нюх не го излъга. В хотелската стая разгледаха обстойно съда и го сравниха със заетия от обществената библиотека микрофилм на дебелия том с илюстрации „История на изкуството и занаятите“. Автентичността на предмета се оказа безспорна.
Това се случи на планетата Ариес, средище на космическата търговия и транспортен възел. На нея стояха известно време по пътя си насам, в очакване да се освободи канал за Ромиа. Там Тарасу се подложи на ред козметични процедури, за да промени външността си, и при покупките на някои необходими им неща имаха големия късмет да попаднат на това съкровище. Барс веднага го включи в плана им, защото гарантираше неминуем успех, но не без душевна борба, като си представяше в чии ръце щяха да го предадат. Имаше известна вероятност заедно със Сарави да си вземат и каната, така че той се примири с временната й загуба. Досега я пазеше като очите си и прекарваше часове в съзерцание.
Съдбата беше благосклонна към тях и изпращаше Иргут право в ръцете им. Той бавно заобикаляше мраморната маса, като се оглеждаше наоколо и идваше точно срещу нея. Навела глава със замислен вид, Тарасу рязко направи две крачки напред и се блъсна в него, а учуденото й възклицание прозвуча почти естествено.