Виж Рим и умри
- Автор: Щал Тимоти
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Виж Рим и умри». Краткое содержание книги:
В такова бъдеше попада командирът на самолетна ескадрила Матю Дракс, или както го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в бъдещето и какво е станало с изчезналите му бойните другари.
И в бъдеще всички пътища водят към Рим, но Рим е твърде различен от познатия на Маддракс. Градът е разрушен, в него властват непознати хора-богове, които са се върнали към миналото, но по съвсем различен начин. Възобновени са гладиаторските борби и човешкият живот не струва почти нищо. Матю Дракс ще трябва да осмисли нещата, преди да се срещне на арената с един от бившите си подчинени, превърнат в чудовище.
Но не е само това — чакат го нови сблъсъци с действителността, които благодарение на придружителката му Аруула — жена от варварското племе, което първо го намира, успява да преодолее опасностите. Светът на бъдещето е опасен за човека от двадесет и първи век и Маддракс бързо го разбира.
Мат можеше само да кимне. В действителност следата не допускаше друго тълкувание. Останките са били откарани. Съответните бразди се бяха вдълбали в почвата, сякаш изорани от гигантски лемежи. И водеха на юг.
Но и това не беше всичкият резултат от търсенето им. Освен това намериха и… следи от крака. Отпечатъци от мъжки крака, както и от копита и лапи. И няколко, които сигурно са оставени от великани.
— Невероятно — промърмори Мат, като стъпи в една от тях, — това трябва да е 57-ми номер…
Аруула не обърна внимание на забележката му. Междувременно се беше примирила с факта, че всяка забележка на Маддракс имаше някакъв смисъл…
— Мислиш си за същото, за което и аз ли? — попита го вместо това.
Дракс кимна. Изводът беше очевиден. Както Аруула и той мислеше за чудовищния гигант, който беше нападнал младата двойка. Твърде вероятно беше свръхголемите стъпки да са негови. Но още по-обезпокоителна беше констатацията, че стъпките не бяха само от един чифт крака. Значи ги имаше много от онзи вид.
Мат се опита да проумее нещата.
— Какво ли се е случило тук? — запита се полугласно.
Аруула изпревари мисълта му.
— Много хора били тук. Видели огнена птица да каца и взели, с помощта на животни и… великани. Един от гигантите се е освободил и избягал. — Посочи на север.
— Да, звучи логично — каза Мат. — Но кой е прибрал самолета? Къде е закаран? — Преглътна и продължи малко по-тихо: — И какво е станало с приятелите ми?
— Зангуу!
Както беше клекнал, Мат се сепна. При тях беше дошъл Ларн. В ръката си носеше нещо тъмно, което протягаше сега към Мат.
Взе го. Голямо колкото човешка длан парче плат. Част от пилотска униформа. Тъмно и вкоравено от засъхналата кръв. Студени тръпки полазиха гърба на Мат.
В същия миг Ноона започна да вика нещо откъм края на просеката и възбудено да жестикулира. Побързаха да отидат при нея. С протегнат пръст момичето посочи един висок до хълбоците насип от земя и изтръгнати растения, който въртящият се самолет беше натрупал. А зад него лежеше нещо кръгло, тъмно, голямо колкото човешка глава… — О, Боже! — изплъзна се от устата на Мат. Възбуден и с рзтреперани колена се изкачи през насипа и се наведе над пилотския шлем. Но не смееше да го вдигне. Защото фантазията му го измъчваше с ужасяващата картина, която евентуално можеше да види, ако обърне шлема — гледката на обляно в кръв, наядено от животни лице, с изкривена в мъртвешко ухилване уста… И сигурно нямаше да може веднага да разпознае в чие лице гледа.
Накрая все пак го стори и… не видя нищо. Шлемът беше празен. Ако не се вземеше предвид кръвта, която беше засъхнала тук-там по изкуствения материал. Все пак не толкова много, че от количеството Мат да направи заключение за смъртоносно нараняване.
Не, лейтенант Ханк Уйлямс можеше все още да е жив! Защото шлемът, който Ноона беше намерила, несъмнено беше този на Уйлямс. Прякорът на младия тексасец беше изписан със залепени букви на лицевата страна: Реднек.
Но къде ли беше се дянал притежателят на шлема? И какво се беше случило с капитан Ървин Честър? Мат се остави погледът му да блуждае, повече неволно, отколкото истински с надеждата, че ще намери някакво указание за местонахождението на двамата мъже.
Не откри нищо и накрая преустановиха търсенето.
Пътуваха по същия маршрут. Защото очевидно точно в тази посока беше изтеглен и катастрофиралият самолет, независимо от кого и по какви причини.
На юг.
Може би дори в Рим.
По-нататъшното пътуване мина без големи произшествия. Ако не се смяташе това, че джипът проявяваше капризи и с малко сръчност и много повече късмет Мат успяваше да го поправя. И ако не се брои нападението на глутница герули.
Двайсет-трийсет от тези, големи колкото зайци месоядни, нападнаха джипа, който очевидно сметнаха за вкусен и преди всичко за примамливо едър деликатес. Аруула и Ларн убиха няколко от животните с мечовете си, преди Мат бързо да тури край на нападението. Застреля един герул и вторият пистолетен изстрел обърна глутницата в бягство.
По-нататък покрай отовайиите горите ставаха все по-редки и естеството на почвата се измени. Следите от изтеглените останки от самолета и онези, които бяха отговорни за това, понякога се губеха. Въпреки това Мат отдавна вече не се съмняваше, че самолетът е бил откаран в Рим.
По пътя Мат се опитваше да води разговор с Ларн. Младият мъж беше разменил мястото си с Аруула и сега седеше до водача, все още удивен от странното ездитно животно.
Мат се опита да узнае дали Ларн не знае нещо повече за Рим. Аруула се държеше между седалките и изпълняваше ролята на преводачка. Но младият варварин можеше да каже малко конкретни неща. Само едно нещо изкристализира ясно който и да беше разказал на Лари за града, направо му беше пуснал бръмбари в главата.