Виж Рим и умри
- Автор: Щал Тимоти
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Виж Рим и умри». Краткое содержание книги:
В такова бъдеше попада командирът на самолетна ескадрила Матю Дракс, или както го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в бъдещето и какво е станало с изчезналите му бойните другари.
И в бъдеще всички пътища водят към Рим, но Рим е твърде различен от познатия на Маддракс. Градът е разрушен, в него властват непознати хора-богове, които са се върнали към миналото, но по съвсем различен начин. Възобновени са гладиаторските борби и човешкият живот не струва почти нищо. Матю Дракс ще трябва да осмисли нещата, преди да се срещне на арената с един от бившите си подчинени, превърнат в чудовище.
Но не е само това — чакат го нови сблъсъци с действителността, които благодарение на придружителката му Аруула — жена от варварското племе, което първо го намира, успява да преодолее опасностите. Светът на бъдещето е опасен за човека от двадесет и първи век и Маддракс бързо го разбира.
— Изглежда е бил затворник.
— Кой би освободил такова чудовище? — каза варварското момиче завалено и с учудване.
— Мисля, че по-скоро момъкът се е освободил сам — каза Мат. — Бих казал, че звярът буквално е разкъсал веригите си.
Аруула вероятно не разбираше дума по дума онова, което той казваше. Но сигурно виждаше картината в неговите мисли, защото кимна в знак на съгласие и промърмори:
— Да, много възможно. Сила достатъчно в този мъж.
Мат се изправи и потънал в мисли, отупа праха от крачолите на изцяло оцапания си летателен костюм. Погледът му се плъзна наоколо.
— Надявам се само, че там навън няма още типове от неговия сорт — каза полугласно.
Аруула също беше станала и поклати отрицателно глава.
— Не усещам нищо. Всичко тихо и… — За момент потърси правилната дума. После допълни с нежна усмивка: — Спокойно.
Мат отвърна на усмивката й. Това момиче беше наистина удивително.
— Да се молим така да си остане — рече след това.
— На твоите или на моите богове, Маддракс? — Мимиката на устните й придоби нещо дяволито.
— Ти си само човек да те схруска. — Мат се ухили и й намигна.
Аруула не каза нищо. Но в блясъка на тъмните й очи прочете съвсем ясно: „Ами направи го де!“
Мат се покашля и си даде вид, че не е разгадал погледа й. Което с оглед на специалната дарба на Аруула беше напразно усилие…
— Какво става с двамата? — попита той, малко по-бързичко. С брадата си посочи младия варварин и момичето, които бяха спасили от мускулестото чудовище.
— Бягат — отговори Аруула и после разказа на Мат каквото беше научила за тях. Че за богохулство Ларн бил осъден на смърт от старейшините на своята орда. Че Ноона го освободила и оттогава бягали на юг.
Докато Аруула говореше, Ларн и Ноона се приближиха. Все още разглеждаха летателния костюм на Мат и джипа изпитателно и с неприятно чувство, но поне безкрайният страх беше изчезнал от лицата им.
Аруула се зае да ги представи и Мат, с окуражаваща усмивка на уста, подаде ръка както на Ноона, така и на Ларн. Двамата се здрависаха с колебание. Ларн стисна ръката на Мат силно, сякаш трябваше да покаже на противника си, че не му отстъпва по сила. Мат се престори, че уж младият мъж наистина му е причинил болка и с пресилен жест разтърси ръката си. При това се и ухили, Ларн отвърна на ухилването и ледът между тях се разтопи.
От малкото запаси, които караха със себе си в джипа, Аруула извади четири какавиди на пеперуди, лишете, както Мат междувременно беше научил, че се казват, макар и тези пашкули на пеперуди да бяха несравнимо по-големи от онези, които познаваше от своето време. Варварите смятаха лишете за деликатес, след като ги печаха на открит огън.
Аруула набоде лишете на шишове от откършени клони и после ги раздаде на сътрапезниците. Накрая всички седнаха до огъня и Мат бегло си помисли за времето, когато като момче бе седял около лагерния огън с баща си или с приятели и бе тананикал маршови мелодии пред пламъците. Ако тогава беше пържил какавиди на пеперуди, стопроцентово щяха да го смятат за най-страхотния между момчетата…
Болезнена усмивка се плъзна по лицето му. Не можеше да повярва, че това време трябва да е било преди векове…
— Накъде? — попита той на езика на варварите, обърнат към Ларн и Ноона. — Ланда де мидаа? — Последното означаваше „Южната земя“. Ордата на Аруула беше на път за там. Имаше голяма вероятност онази легендарна страна да е целта и на тази двойка.
Но Ларн поклати глава.
— Виллага.
Доколкото Мат знаеше, това означава „град“. Ларн продължи, но на Мат му беше трудно да следи изложението му. Съдейки по жестовете му, Ларн разказваше за някакъв голям град, където идвало в изобилие ядене и пиене. И в който се търсели силни мъже — така поне го изтълкува Мат, когато Ларн сви ръка в лакътя и с другата потупа забележителния си бицепс.
Обърна се с питащ поглед към Аруула. Доколкото можа, тя повтори на английски думите на Ларн.
— Голям град на юг е целта им. Там няма мизерия. Няма глад и жажда. Няма опасни животни. Палатки от камък. Големи… — Тя спря, погледна дълбоко в очите на Мат, сякаш търсеше нещо в погледа му, после продължи: — Дворец?
— Големи дворци? — помогна й Мат, без наистина да се учуди, че Аруула очевидно беше извадила понятието „дворец“ непосредствено от неговия словесен запас.
— Да, големи дворци — кимна тя. — И силни мъже могат голям късмет намерят в града.
На Мат това му прозвуча доста странно. Макар че му напомняше старото клише за селския момък, който избира да тръгне или по широкия свят, или в големия град, за да търси щастието си. Някои неща май никога не се променят…