Убиецът в зелената гора

— Колко войници имаш тук?

Бренууд спря и погледна към червенозлатистото небе.

— Пълен гарнизон. Един рицар, петима сержанти, ръководени от Нейлър, двадесет конни алебардисти, трийсети пешаци и още толкова стрелци.

Корбет погледна към крепостната стена отгоре, където знамето на сър Питър — три златни замъка върху черен копринен фон — се вееше дръзко на вечерния вятър.

— Мислиш ли, че е разумно да влезем утре в гората?

— Както казах — отсече Бренууд, — нямам друг избор. Трябва да покажа, че не ме е страх от този разбойник. Но ела да видиш избите.

Той ги въведе обратно в крепостта през обкована с желязо врата до тъмните, мрачни подземия, доста по-високи от човешки ръст, които се простираха под крепостта. В тях имаше малки ниши. Две мършави котки ловуваха в мрака, докато сър Питър ги превеждаше покрай бъчви с вино, бурета с ейл, пристегнати с железни обръчи, чували със зърно и други провизии.

— Ти каза, че имало тайни входове — напомни му Корбет.

Сър Питър, който беше взел факла от скобите на стената, ги подкани към една ниша, отмести чувал със зърно и им показа един капак на пода.

— Както обясних, замъкът е построен върху скала, прорязана от тунели и проходи. Това е един от входовете.

— Това не прави ли замъка уязвим?

— Не. Ако започне обсада, тези входове ще бъдат запечатани.

Той ги поведе обратно нагоре по стълбите и нареди на Нейлър да им покаже стаята, казвайки, че има други задължения.

Корбет не обърна внимание на това незачитане. Нейлър ги заведе до стаята им на втория етаж на крепостта, в същия коридор, където се намираше спалнята на сър Юстас. Помещението беше дълго, ниско и с почернели греди на тавана, но сравнително чисто. Каменният под беше преметен и покрит с прясна тръстика, още зелена и гъвкава. Постелите и одеялата на леглата също бяха чисти. Имаше сандъци и ковчежета, някои заключени, маса, плетен стол, пейка и няколко столчета. Стените бяха наскоро варосани, макар и доста набързо — работниците бяха замазали умрелите по тях мухи и едва бяха покрили неумелото изображение на лъв, рисувано от някой отдавна споминал се художник. Имаше куки, където да окачат дрехите си и голямо черно разпятие, на което беше увиснала разкривената, измъчена фигура на Христос.