Ледено ухапване
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ледено ухапване». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви. Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Любовният живот на Роуз е пълен хаос. Най-добрият й приятел Мейсън е безнадеждно влюбен в нея, а нейният страхотно изглеждащ наставник Дмитрий сякаш е хвърлил око на друга.
Голяма и изненадваща атака на стригоите над една от кралските фамилии всява смут в Академията. А за капак на всичко, най-неочаквано се появява майката на Роуз след дългогодишно отсъствие от живота й…
Дмитрий се облегна спокойно на стената, с онази небрежна поза, която винаги заемаше с удивителна лекота, въпреки че бе висок почти два метра. С едната си ръка подхвърли сребърния кол. Той се завъртя няколко пъти във въздуха и преди да падне, Дмитрий го улови за дръжката.
— Моля те, кажи ми, че днес ще се науча как да правя това — заговорих го аз.
В черните дълбини на очите му припламна развеселена искра. Помислих си, че понякога навярно не му е лесно да запазва сериозното си изражение, когато съм около него.
— Ще си щастлива, ако днес въобще ти позволя да го подържиш — заяви той. Отново подхвърли сребърния кол нагоре. Проследих го с копнеж. Понечих да изтъкна, че вече съм държала сребърен кол, но осъзнах, че подобни аргументи няма да ме доведат доникъде.
Вместо това пуснах раницата си на пода, смъкнах палтото си и скръстих ръце очаквателно. Широките ми панталони бяха стегнати с колан на кръста, а горнището ми беше с качулка. Бях готова за всичко.
— Сигурно ще ми кажеш как се борави с него и защо трябва да съм много внимателна, когато го използвам — подхвърлих аз.
Дмитрий спря да подхвърля сребърния кол и ме изгледа учудено.
— Хайде, стига — засмях се. — Не смяташ ли, че вече съм научила как действаш? Тренираме заедно почти три месеца. Ти винаги ми говориш за безопасността и отговорността, преди да направя каквото и да било.
— Разбирам — кимна той. — Е, предполагам, че всичко ти е ясно. Продължавай с урока. Аз ще изчакам ето там, а ти ще ме повикаш, когато отново имаш нужда от мен.
Той прибра сребърния кол в кожения калъф, висящ на колана му, преди да се облегне удобно на стената, пъхнал ръце в джобовете си. Аз зачаках, решила, че само се шегува, но тъй като Дмитрий не каза нищо повече, осъзнах, че е говорил съвсем сериозно. Свих рамене и заизреждах това, което ми бе известно за този вид оръжие.
— Среброто има мощно влияние върху всяко магическо създание, тъй като може да лекува или наранява, ако вложиш достатъчно сила в него. Тези сребърни колове всъщност са с толкова здрави ядра, защото при изковаването им са участвали четирима различни морои и всеки от тях е приложил магията на всеки един от четирите основни елемента. — Намръщих се, като внезапно се досетих за нещо. — Е, с изключение на петия елемент — духа. Така че тези колове са свръхзаредени и затова са единственото оръжие, с което могат да бъдат побеждавани стригоите, без да се обезглавяват. Но за да ги убиеш, трябва да ги пронижеш право в сърцето.
— А сребърният кол може ли да нарани теб!
Поклатих глава.
— Не. Искам да кажа, че… хм, че ако забиеш сребърен кол в сърцето ми, ще ме нарани или дори убие, но не толкова, колкото би наранил един морой. Достатъчно е само да ги одраскаш с това оръжие и ще пострадат много сериозно… само че не толкова, колкото някой стригой. Освен това сребърният кол не може да наранява хората.
Млъкнах за миг и се загледах разсеяно през прозореца зад Дмитрий. Скрежът беше обсипал стъклото с блестящи рисунки от ледени кристали, но досега не им бях обърнала внимание. Споменаването на хора и колове сякаш отново ме пренесе в къщата на Бадика. В съзнанието ми изплуваха картини на кръв и смърт.
Забелязах, че Дмитрий ме наблюдава, затова побързах да се отърся от спомените и да се върна към заниманието от днешния ни урок. Дмитрий само понякога кимаше леко или задаваше по някой доуточняващ въпрос. С напредване на времето очаквах от него да ми каже да свърша с обясненията и да се заемем с тренировките върху чучелата в дъното на салона. Но вместо това той изчака още десетина минути, преди да стигнем края на урока. Чак тогава ме поведе към едното от чучелата — беше на мъж с руса коса и козя брадичка. Дмитрий извади сребърния кол от калъфа, но не ми го подаде.
— Къде, според теб, трябва да бъде наръган? — попита ме той.
— В сърцето — сърдито отвърнах аз. — Вече ти го повторих поне сто пъти. Мога ли сега да го изпробвам?
Той се подсмихна леко.
— А къде е сърцето?
Изгледах го озадачено, все едно че му казвах: „Ама ти сериозно ли ме питаш?“ А той просто сви рамене.
С драматичен жест му посочих лявата половина на гръдния кош на чучелото. Дмитрий обаче само поклати глава.
— Сърцето не се намира там — обясни ми той.
— Сигурна съм, че е там. Хората слагат ръка на сърцето си, когато дават клетва или пеят националния химн.
Той продължи да ме гледа очаквателно.
Отново се обърнах към чучелото и се заех да го изучавам по-внимателно. В някаква отдалечена гънка на мозъка ми изплува полузабравен спомен, че бях изкарала курса по оказване на първа помощ, включващ и техниката на сърдечния масаж. И тогава ни бяха обяснили къде точно да притискаме дланите си. Посочих към средата на гръдния кош на чучелото.