Митична бъркотия

— От някое време си наясно, че аз съм боец. Онова, което комай не проумяваш, е какво следва от този факт.

Бяхме седнали на вино и водехме далеч по-спокоен разговор, отколкото когато се преструвах, че съм крал Родрик.

— Бойците разпознават хората не само по чертите на лицето, но също по движенията и характерните жестове. Това е професионален навик. Е, ти имаше външния вид и гласа на краля, обаче стойката и жестовете ти бяха на Великия Скийв, а не на Родрик Пети.

— Но щом си знаел, че съм измамник, защо не каза нищо?

Генералът вдървено се изпъчи.

— По този въпрос Негово величество не ми се довери, нито пък ти. Чувствах, че ще бъде грубо да се намеся без покана във вашите дела.

— Ами не се ли боеше, че аз може да участвам в някакъв заговор, за да убия краля и да заема мястото му?

— Лорд магьоснико, макар двамата да се срещнахме като съперници, дългото общуване с твоята личност направи уважението ми към тебе да порасне в значителна степен. Както когато убеди Големия Юлий и неговата армия да дезертират от Сгандия и да се влеят в Посилтум като честни граждани, така и докато се биех на твоя страна в Голямата игра и ти рискува живот и крайници, за да спасиш един изпаднал в беда другар, ти показа изобретателност, смелост и достойнство. Въпреки че навярно все още от време на време говоря за теб с не най-блестящи думи, дори най-лошото ми мнение не включва възможността да имаш пръст в убийството на собствения си работодател.

— Благодаря ти, генерале.

— … И освен това само пълен идиот би искал да заеме мястото на Родрик току преди сватбата му с кралица Бучиниша.

Аз примигнах.

— Е, толкова ти беше порасналото уважение.

— Казах „изобретателност, смелост и достойнство“. Изобщо не съм споменавал за интелигентност. Добре, де, пълен идиот или някой, който изпълнява заповедите на своя крал.

— Какво ще речеш за малко и от двете? — изпъшках.

— Имах някакви подозрения — кимна Злабрадва. — Хм, сега, когато си говорим откровено, мога ли да попитам за местонахождението на Негово величество?

— Хубав въпрос.

С няколко унили изречения го въведох в течение на моята задача и изчезването на Родрик Пети.

— Опасявах се, че ще се случи нещо такова — промълви Хю, щом приключих. — Кралят безнадеждно търсеше начин да се измъкне от тази женитба и, изглежда, го е намерил. Не е нужно да ти казвам, че ако с нещо мога да помогна, просто поискай.