Статски съветник
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Статски съветник». Краткое содержание книги:
Фандорин трябва да спасява своя покровител, стария княз, от гнева на императора и от интригите на петербургската камарила — а има и лични сметки за разчистване с човека, забил кинжал в гърдите на генерал Храпов. Единствената следа са инициалите БГ гравирани на дръжката на кинжала.
Решава се бъдещето на многовековната империя, която вече е на ръба на пропастта и само крачка я дели от кървавия хаос на революцията.
Бомбените атентати зачестяват. Фандорин е застрашен да стане жертва на политически интриги, на користните планове на кариеристи — за да се озове накрая сам срещу демоничния убиец.
Но пожарите не пламват от само себе си. Необходими са хора, съгласни да изпълнят ролята на кибритена клечка, която, изгаряйки, ще възпламени големи огньове. Само от мисълта за подобна съдба му секваше дъхът, Грин беше съгласен да стане кибритена клечка и да изгори, но и разбираше, че само съгласие не стига.
Изисква се стоманена воля, огромна сила, безупречна чистота.
Воля имаше по рождение, само трябваше да я развие. И той разработи цяла програма за преодоляване на слабостите — основните си врагове. Страха от високо: нощно време с часове крачеше напред-назад по парапета на железопътния мост и се насилваше да не откъсва очи от мазната черна вода. Отвращението: хващаше змии в гората и не извръщаше глава от гнусната съскаща уста, докато хлъзгавият петнист камшик неистово се усукваше по голата му ръка. Свенливостта: ходеше до околийския град по време на панаир и пееше там под звуците на латерната, а слушателите припадаха от смях, защото мрачното малоумно еврейче нямаше ни глас, ни слух.
По-трудно придоби богатирската сила. Грин по природа беше здрав, но непохватен и с тънки кости. Седмица след седмица, месец след месец той по десет, дванайсет, четиринайсет часа на ден тренираше за телесна сила. Действаше по собствен метод. Раздели мускулите на нужни и ненужни и не си губеше времето за безполезните. Започна от упражнения за пръстите и продължи, докато не се научи с лекота да прегъва с палеца и показалеца не само петачета, но и трикопеечни монетки. После си заякчи юмруците — удряше в дебела дъска, разкървавяваше си ставите, мажеше ги с йод и пак удряше, докато пестниците му не станаха целите в мазоли, а дъската не започна да се разтрошава от един удар. Когато дойде ред на плещите, се хвана общ работник в мелница и вдигаше шейсет и пет килограмови чували. Гръбните и коремните мускули разви с френска гимнастика. Краката — с колоездене, при това катереше с велосипеда стръмнини, а на слизане го носеше на рамо.
Най-трудно му беше с нравствената чистота. От обилна храна и битови удобства бързо се отучи, макар и майка му да плачеше, когато той се каляваше с глад или в дъждовни октомврийски нощи отиваше да спи на железния покрив. Но телесните щения не успяваше да потисне. Не помагаха ни глад, ни сто набирания на патентована английска успоредка. Веднъж реши да избие клина с клин — да се отврати от половото желание. Вдигна се до околийския град и на гарата плати на най-гнусната от всички уличници. Никаква полза, положението даже се влоши. Значи оставаше само да разчита на силната си воля.
За година и четири месеца Грин превърна себе си в кибритена клечка. Още не беше решил как ще намери кутията, о която ще се драсне, за да изгори, но вече знаеше, че по безкръвен начин няма да стане, затова се подготви всестранно. Научи се безпогрешно да стреля по мишена. От дванайсет крачки уцелваше малък пъпеш с нож, който мълниеносно измъкваше от пояса си. Изчете учебниците по химия и по собствена рецепта направи взривна смес.
Трепетно следеше небивалото преследване, което решителни хора от „Народна воля“ бяха предприели срещу самия цар6. Царят все се спасяваше, закриляше го тайнствена сила, която всеки път по магичен начин му спасяваше живота.
Грин изчакваше. Той започна да се досеща какво означава тази магична сила, но още не смееше да повярва на невероятното си щастие. Нима историята е избрала него, Григорий Гринберг? В края на краищата той беше просто хлапе, едно от стотиците или хилядите също такива момчета, които копнееха за краткия живот на запалената кибритена клечка.
Изчакването приключи в един мартенски ден, когато застоялата река затрещя и се заизгъва преди ледохода.
Но беше сбъркал. Историята избра не него, а друго момче, малко по-голямо. То хвърлило бомбата, разкъсала краката на императора и собствените му гърди. Преди да умре, за малко дошло на себе си, на въпроса за името си отговорило „не знам“ и угаснало, обсипано от проклятията на съвременните, но заслужило вечната памет на потомците. Съдбата подмами Грин и го изигра, но не го изостави, не го изпусна от мощната си прегръдка, а го повлече, онемял от разочарование, по околни пътища към целта.
Погромът започна, когато синът на аптекаря беше извън града. Обзет от ненаситно ревниво любопитство, той отиде за два дни до Киев да научи подробностите за цареубийството — вестникарските материали бяха неясни и повече наблягаха на верноподаническите излияния.
6
„Народна воля“ — най-значителната революционна организация в Русия, създадена в Петербург през август 1879 г. Провежда агитация сред населението и извършва терористични действия — 8 покушения срещу Александър II, убит на 1 март 1881 г. от Игнат Грипевицки (ок. 1856–1881), който е смъртоносно ранен и загива в същия атентат. — Б.пр.