Без шанс за разпознаване

— Караш ме да настръхвам, господин Гарман — смотолеви Болд.

— И мен ме хваща страх — кимна Гарман. — Искаш ли да знаеш защо? Хайде да те попитам нещо: този идиот подпалил ли е два, три, четири пожара само за проба — поел ли е такъв голям риск само за да се подсигури всичко при „Инрайт“ да мине перфектно?

— Подпалил ли е?

— Няма начин. Рискът е прекалено голям. Един пожар може. Но четири? Или шест?

— Какво всъщност искаш да ми кажеш с това?

Гарман вдигна ръка към джоба на ризата си и извади оттам един отворен плик. Сложи го пред Болд, който предпочете да не го докосва. Адресът, за който беше употребено синьо мастило от химикал, представляваше писани с несигурна ръка, разкривени печатни букви.

— Това си го получил? — попита Болд.

— Да.

— Друг?

— Не. Не съм го показвал на никого.

Болд изнамери молив и с негова помощ преобърна писмото така, че да може да гледа към него, изпълнен с любопитство, но и в същото време с известна неохота.

— Защо на мен? Защо сега? — попита той.

Тези въпроси видимо разтревожиха Гарман и Болд усети, че той се беше приготвил от доста време за подобен отговор.

— Колко такива сведения получаваме всички ние? Ти ги получаваш. Аз ги получавам. От разни гадатели. От чешити. От скитници. Повечето от тях свършват в кошчето за боклук. Имах даже цяла поредица от една жена, която започна да ми пише, след като ме показаха по телевизията. В първото си пишеше за секс. Второто беше пак такова със снимка. И третото беше със снимка — този път със свалена блуза. За петото вече се беше снимала чисто гола в леглото, в отвратителна поза. А шестото вече не беше писмо, а видеокасета. И толкова. После спря да пише. — Изтри няколко капчици пот от горната си устна. А на петия етаж изобщо не беше топло, все пак не беше лято. — Значи, ако нещо такова пристигне, го завеждаш като писмо от чешит. Обаче то пристигна в деня на „Пожара Инрайт“ — изпратено на домашния ми адрес, а не до службата.