Под купола 2
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-307-5
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 2». Краткое содержание книги:
— Не — каза. — Вече няма да се правя на доктор. Съжалявам.
— Охо, съжаляваш значи. Ама малко след дъжд качулка, не мислиш ли? — подхвърли Младши, обаче Барби забеляза, че изглежда доволен. Той върна пистолета и кобура и вдигна чашата с вода от земята. — Знаеш ли какво е станало според мен? Върнал си се в Щатите, тотално преебан и изперкал от онова, което си видял и което си правил там. Нали се сещаш, ПМС, ПТС, ППБ3 и така нататък? И моята хипотеза е, че си прещракал. Прав ли съм?
Барби не каза нищо, но и Младши сякаш бе изгубил интерес към въпроса си. Той подаде чашата през решетките.
— Вземи я, вземи я.
Барби се пресегна, очаквайки той отново да отдръпне ръката си, но не стана така. Отпи от водата и установи, че първо — не беше студена, и второ — изобщо не ставаше за пиене.
— Давай — подкани го Младши. — Изсипах само половин солница вътре, но ти си яко момче и ще се справиш, нали? Нали солиш хляба си?
Барби го наблюдаваше безмълвно.
— Солиш хляба си, нали? Солиш го, нали, копеле? А?
Барби му подаде чашата през решетките.
— Задръж си я, задръж я — каза великодушно Младши. — Можеш и това да вземеш. — И той пъхна листа и химикалката през решетките. Барби ги взе и прегледа написаното. Почти съвпадаше с очакванията му. В долния край на листа имаше празно място, където да се подпише.
Върна ги обратно, но Младши отстъпи с танцова стъпка, като се усмихваше и клатеше глава.
— Задръж ги и тях. Баща ми каза, че няма да подпишеш веднага, а ще помислиш малко преди това. Така че си помисли хубавичко. Помисли си например за чаша с вода без сол в нея. Както и за малко храна. За голям и апетитен чийзбургер. Плюс ко̀ла. В хладилника горе са останали няколко кена. Не ти ли се иска да ти донеса една леденостудена лока-лола?
Барби мълчеше.
— Солиш хляба си, нали? Хайде, отговори ми, не се стеснявай. Солиш го, нали, грознико?
Барби продължаваше да мълчи.
— Е, ще ти дойде умът в главата. Когато ожаднееш и огладнееш достатъчно. Така казва баща ми, а той обикновено не греши за такива неща. Та-та, Барби! — Той тръгна към стълбите, но спря и се обърна: — Не трябваше да вдигаш ръка срещу мен. Това ти беше голямата грешка.
Докато се качваше по стълбите, Барби забеляза, че Младши накуцва леко. И не само накуцва, но и сякаш залита наляво. Вероятно поради тази причина се държеше за парапета с дясната си ръка. Запита се какво ли би си помислил Ръсти Евърет за подобни симптоми. И се зачуди дали някога щеше да има възможността да го попита.
Барби се замисли за листа с неподписаните си самопризнания. С най-голямо удоволствие би го накъсал и разпилял парченцата по пода, ала това би било излишна и ненужна провокация. В момента беше в ноктите на лъва и най-добрата тактика на първо време беше да кротува. Ето защо остави листа върху нара и сложи химикалката отгоре му. После вдигна чашата с вода. Сол. „Изсипах половин солница вътре.“ Да, определено беше така; буквално подушваше солта. Това го накара да се замисли за положението на Честърс Мил в момента. Макар че… нима промяната бе настъпила чак сега? Не беше ли същото още преди появата на Купола? Нима Големия Джим и приятелите му не осоляваха земята от известно време насам? Без съмнение, каза си Барби. Другото, което си помисли, беше, че ако някога излезе жив оттук, това ще е истинско чудо.
Въпреки всичко обаче бяха аматьори, понеже бяха забравили за тоалетната. Вероятно никой от тях не бе стъпвал в страна, където дори водата от канавката ти изглежда годна за пиене, защото оръжията и екипировката, които мъкнеш, тежат четирийсет килограма, а температурата е четирийсет и шест градуса по Целзий. Барби изля солената вода в ъгъла на килията си, след което се облекчи в чашата и я сложи под нара. После коленичи пред тоалетната чиния като човек в молитвена поза и пи, докато не усети как коремът му се подува.
13.
Когато Ръсти паркира колата пред дома си, завари Линда да седи на стъпалата на верандата. В задния двор Джаки Уетингтън забавляваше двете им дъщери на люлките, а момичетата искаха да ги люлее по-силно и по-високо.
Линда се втурна към него с разперени ръце. Целуна съпруга си по устата, отдръпна се леко назад, за да го огледа, след което обгърна с длани лицето му и отново го целуна, този път много по-страстно. Нежният, влажен допир на езика ѝ го изпълни с влудяващо желание. Тя също го усети и се притисна още по-плътно към него.
— Уха! — възкликна той. — Май трябва по-често да се караме на обществени места. И ако не престанеш, като нищо ще направим и още нещо пред хората.