Чудовището от Флоренция
- Автор: Престон Дуглас, Специ Марио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чудовището от Флоренция». Краткое содержание книги:
Специ пристигна на местопрестъплението малко след полицията. И отново полицаите и карабинерите не си направиха труда да оградят терена с полицейска лента и да спрат достъпа до мястото. Всички — журналисти, полиция, прокурори, съдебният патолог — обикаляха напред-назад и се опитваха да пускат лишени от хумор шеги, в опит да разсеят ужаса си от видяното.
Скоро след като пристигна Специ забеляза един познат полковник от карабинерите да пуши една след друга американски цигари, облечен в сиво, кожено яке, закопчано до врата срещу есенния хлад. В ръката си държеше камък, който беше намерил на двайсетина метра от мястото на престъплението. Камъкът имаше форма на пресечена пирамида с височина три инча, направена от гранит. Специ разпозна подпорката за врата, често използвана в старите тоскански къщи през горещите лета да придържа вратите отворени, за да става течение.
Въртейки камъка в ръка, полковникът се приближи до Специ.
— Тази подпорка е единственото значимо нещо, което открих тук. Ще я прибера като улика, тъй като друго няма. Може пък да я е използвал, за да разбие стъклото на колата.
Двайсет години по-късно това най-обикновено парче камък, взето случайно от полето, щеше да се озове в центъра на едно ново ексцентрично разследване.
— Нищо друго ли не открихте, полковник? — попита Специ. — Никакви следи? Земята е мека и подгизнала от влага.
— Покрай първия ред лозя намерихме отпечатъци от гумени ботуши, които вървят перпендикулярно на пътя и стигат право до голфа. Взехме отливка от отпечатъка. Но и двамата добре знаем, че всеки може да го е оставил… също както този камък.
С голяма неохота, но верен на дълга си да наблюдава всичко със собствените си очи и да не предава информация втора ръка, Специ се приближи да огледа убитото момиче. Тялото й беше завлечено на десетина метра от колата и върху него, също както при предишните убийства, беше работено на учудващо открито място. Тя беше зарязана в тревата с кръстосани на гърдите ръце, осакатена по същия начин като останалите.
Жертвите бяха прегледани от съдебния патолог Морио Маури, който заключи, че разрезите в областта на пубиса са направени със същия нащърбен инструмент, който наподобява водолазен нож. Той отбеляза, че също както при предишните убийства и тук няма следи от изнасилване, блудство с тялото или наличие на семенна течност. Мобилният отряд събра девет гилзи от патрони „Уинчестър магнум“ от земята и още две от пода на колата. Изследването им доказа, че всичките са били изстреляни от същия пистолет, който е бил използван при двете предишни убийства, заради уникалния белег на ръба, направен от ударника.
Специ насочи вниманието на началника на мобилния екип към едно очевидно несъответствие — пълнителят на беретата двайсет и втори калибър побира само девет патрона, а на местопрестъплението бяха открити единайсет гилзи. Началникът му обясни, че обученият стрелец може да вкара десет патрона в пълнителя и един в цевта, зареждайки малкия пистолет с единайсет патрона.
На следващия ден Енцо Спалети беше освободен от затвора.
Реакцията след новото двойно убийство спокойно можеше да се опише като „истерия“. Полицията и карабинерите бяха засипани с писма, анонимни и подписани, в които се даваха предположения за предполагаемия извършител. Сред обвинените бяха лекари, хирурзи, гинеколози и дори свещеници, редом с бащите, зетьовете, любовниците и съперниците. До този момент италианците бяха считали серийните убийци за феномен, типичен за северна Европа, нещо, което се случва в Англия, Германия или Скандинавия — и, разбира се, в Америка, където проявите на насилие като че ли бяха десетократно повече. Но никога в Италия.
Младите хора изпаднаха в ужас. Нощем околностите на града напълно опустяваха. Вместо това определени тъмни улички в града, особено около базиликата Сан Миниато ал Монте, бяха претъпкани с паркирани една до друга коли, чиито прозорци бяха облепени с вестници, зад които се криеха младите любовници.
След убийствата Специ продължи близо месец да работи нон-стоп и написа петдесет и седем статии за „Ла Национе“. Той винаги улавяше сензационните новини и ги пускаше пръв, така че вестникът достигна най-високия тираж в историята си. Мнозина журналисти започнаха да го следят, с надеждата да открият кои са източниците му.