Бранителката на портата
- Автор: Цинк Мишель
- Серия: Пророчеството на сестрите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-765-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бранителката на портата». Краткое содержание книги:
Тази романтична история, изпълнена с готически ужас ще се хареса и на млади и на стари. Американската писателка Мишел Зинк уверено води читателя по сложната и заплетена сюжетна линия на поетичния разказ за Лия и Алис, като създава интересни и пълнокръвни герои и ни кара да примираме от напрежение.
„Бранителката на Портата“ е вторият роман от трилогията за пророчеството, тегнещо над двете сестри близначки.
До неотдавна бях изцяло изолирана от действията на Алис, така че предпочитам нещата да си останат непроменени. Ала опитът ме е научил, че за да спечелиш битката, трябва добре да познаваш врага си. Дори това да е собствената ти сестра.
Първа проговаря Соня:
— Какво точно имаш предвид, Върджиния?
Леля Върджиния поглежда към Соня, после към мен и снижава глас, сякаш се страхува да не я подслушват.
— Цяла нощ прави заклинания. Уединява се в някогашната стая на майка ви.
Тъмната стая.
— Върши странни неща. Занимава се с неразрешена магия. И което е най-лошото — силата й непрекъснато нараства.
— Нима Григъри не могат да наказват за практикуване на забранени магии? За правене на каквито и да е магии тук, в материалния свят? Нали това казваш! — долавям истерични нотки в гласа си.
Тя бавно кима с глава.
— Но Григъри имат власт само в Отвъдното. Налаганите наказания са валидни единствено там, а Григъри вече са прогонили Алис. Знам колко е трудно да си го представиш, Лия, но тя много внимава, при това разполага с огромна сила. Може да пътува из Отвъдните светове, без Григъри да я уловят, както ти избягваш Душите, когато пътуваш.
Леля Върджиния вдига рамене.
— Нейното неподчинение няма прецедент. Григъри не могат да направят нищо на същество, обитаващо нашия свят. В противен случай ще трябва да прекосяват граници, които не бива да бъдат прекосявани.
Объркано поклащам глава.
— Щом Григъри са прогонили Алис от Отвъдните светове, тя би трябвало да е под наблюдение! — объркването ме кара да изстрелвам думите от устата си.
— Освен ако… — подхваща Соня.
— Освен ако какво? — стомахът ми се свива на топка от обзелата ме паника, гади ми се.
— Освен ако не я е грижа — проговаря накрая Луиса от дивана, където е седнала редом до леля Върджиния. — И нея наистина не я е грижа, Лия. Не й пука какво казват и какво вършат тези от Григъри. Не й пука за правилата им, нито за наказанията, затова не се нуждае от тяхното разрешение. Не се нуждае нито от одобрението, нито от санкциите им. Силата й е нараснала твърде много, за да я е грижа за тях.
Известно време всички мълчаливо си пием чая и всяка от нас си представя колко силна и необуздана трябва да е станала Алис. Най-после леля Върджиния нарушава мълчанието, като сменя темата.
— Има и друга причина, която ни води тук, Лия, макар че и изброените току-що са напълно достатъчни.
— Какво говориш? Каква е тя?
Не мога да си представя какво друго би накарало леля Върджиния да прекоси океана без предупреждение.
Леля Върджиния въздъхва и оставя чашата си върху звънливата чинийка.
— Става дума за леля Абигейл. Много, е болна и моли незабавно да отидеш в Алтус.
— И без това се канех да отида. Имах… предчувствие. Относно Алис — и продължавам без повече обяснения. — Ала нямах представа, че леля Абигейл е болна. Ще се оправи ли?
Леля Върджиния гледа тъжно.
— Не знам, Лия. Много е стара. Дълги години е управлявала Алтус. Може би й е дошло времето. Във всеки случай трябва да я посетиш, още повече при това развитие на нещата с Алис. Леля Абигейл е пазителката на страниците. Само тя знае къде са скрити. Ако почине, преди да ти е казала къде да ги търсиш…
Няма смисъл да продължава.
— Ясно. Но как ще намеря пътя?
— Едмънд ще те води — казва леля Върджиния. — Ще тръгнете след няколко дни.
— След няколко дни? — с невярващ глас пита Соня. — Как ще се приготвим за толкова кратко време?
По лицето на леля Върджиния се изписва изненада.
— О! Аз… Леля Абигейл настоява за присъствието на Лия.
Соня протяга ръката си така, че леля Върджиния да види медальона на китката й.
— На мен е поверила медальона. През последните осем месеца аз съм най-близката довереница на Лия. С цялото ми уважение, нямам намерение да стоя тук, докато Лия се среща лице в лице с опасностите, при това съвсем самичка. Тя има нужда от съюзник, а аз съм най-вярната й приятелка.
— Е, аз не бих отишла толкова далеч! — възмущава се Луиса. — Може и да съм била в Ню Йорк, докато ти си била тук, но и аз съм също толкова важна част от пророчеството, колкото си и ти, Соня.
Поглеждам към леля Върджиния и свивам рамене.