Тайният кръстоносен поход
- Автор: Боуден Оливер
- Серия: Орденът на асасините (Assassin's Creed) #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–190–0
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Тайният кръстоносен поход». Краткое содержание книги:
Бащата на Марко Поло — Николо, най-накрая разкрива тайната, която е пазил цял живот — историята на Алтаир, един от най-впечатляващите членове на Братството на асасините.
Той винаги се е подчинявал на правилата на Братството. Но в един ден нарушава трите най-важни сред тях и статутът му на Върховен учител е отнет. За да го заслужи отново, Алтаир се отправя на непосилна мисия. Тя го отвежда в Светите земи и го изправя срещу деветима свирепи врагове. Най-коварният от тях е Робер дьо Сабле — водачът на тамплиерите. Докато опитва да докаже всеотдайността си, Алтаир разбира истинската същност на Ордена на асасините.
В „Тайният кръстоносен поход“ историята на Алтаир е разказана за пръв път. История, белязана от дългата борба срещу заговора на тамплиерите, трагедията на едно семейство и жестокото предателство на стар приятел.
Разказ за едно пътуване, което ще промени хода на историята…
Сякаш прочел мислите му, Рауф зашепна от платформата от лявата страна.
— Последвай ме и не се колебай.
Видя и друг асасин. Всички бяха скрити от Дьо Сабле и хората му. Когато се вгледа надолу, Алтаир забеляза разположените на стратегически места копи сено, които да омекотят падането. Вече разбираше какво има предвид Рауф. Щяха да скочат, без тамплиерите да ги забележат. Въпросът беше защо.
Наметалото плющеше около коленете му. Звукът му донесе спокойствие, също като дъждовна пелена. Той сведе поглед и успокои дишането си. Съсредоточи се. Вглъби се в себе си.
Чуваше гласовете на Ал Муалим и Дьо Сабле, които продължаваха да се разправят, но вече не ги слушаше, мислеше единствено за скока и се готвеше за него. Затвори очи. Потопи се в езеро от спокойствие, докосна вътрешния си мир.
— Сега — изкомандва Рауф и скочи, след него полетя и другият асасин. Алтаир ги последва.
Скочи и той.
Времето се разтвори, докато падаше с разперени ръце. Тялото му беше отпуснато, извито грациозно във въздуха и той усещаше, че е постигнал съвършенство — сякаш се беше отделил от себе си. След това се приземи благополучно и копата сено омекоти падането. Рауф също успя. Третият асасин нямаше късмет. Кракът му се счупи при скока, той изкрещя и Рауф се спусна към него, за да го накара да замълчи, да не би тамплиерите да го чуят. Ако искаха да успеят, рицарите трябваше да повярват, че тримата мъже са скочили и са се пребили.
Рауф се обърна към Алтаир:
— Ще остана да се погрижа за него. Върви без нас. Въжетата ще те отведат до капана. Задействай го, донеси смърт на враговете ни.
Разбира се. Алтаир разбра едва сега. За миг се запита как са успели асасините да заложат капан, без той да разбере. Колко ли още тайни криеше Братството? Последва въжетата над пропастта, върна се по дирите си през дерето и се качи по канарата зад наблюдателната кула. Катереше се по инстинкт. Бърз и гъвкав, той усещаше как мускулите на ръцете му пеят, докато се изкачваше все по-високо по стената. Достигна върха на наблюдателната кула. Там, под гредите на горното ниво, откри заложения капан, който очакваше да бъде задействан: тежки, намаслени трупи, струпани върху издадена платформа.
Прокрадна се до ръба и погледна към насъбралите се в ниското тамплиери, десетки застанали с гръб към него. Тук бяха и въжетата, които задържаха капана. Той изтегли меча и за пръв път от дни наред се усмихна.
7
По-късно асасините се събраха в двора. Продължаваха да се наслаждават на победата.
Дървените трупи се бяха стоварили от наблюдателната кула върху рицарите долу и повечето бяха премазани още с първата вълна, докато другите бяха пометени от втората. Само допреди малко те бяха напълно уверени в победата. След това телата им се оказаха премазани, крайниците — счупени, от бойния им ред не остана и следа, а Робер дьо Сабле вече бе наредил на хората си да се оттеглят, докато стрелците на асасините се възползваха от момента и обсипваха нашествениците със стрели.
Ал Муалим нареди събралите се асасини да запазят тишина и даде знак на Алтаир да застане до него на подиума до входа на кулата. Очите му бяха строги и когато Алтаир зае мястото си, Ал Муалим повика двама стражи, които застанаха от двете му страни.
Мълчание помрачи щастието на събралите се. Алтаир беше застанал с гръб към асасините и усещаше погледите на множеството. Сигурно всички вече знаеха какво се е случило в Йерусалим; Малик и Абас със сигурност се бяха погрижили да го разгласят. Усилията на Алтаир в битката, освобождаването на капана — никой нямаше да им обърне внимание. Единствената му надежда беше Ал Муалим да прояви милост.
— Добре че прогони Робер — рече с нотка на гордост Учителя. Алтаир изпита надежда, че ще му бъде простено, че всичко сторено след Йерусалим е достатъчно, за да заличи вината му. — Силите му са унищожени — продължи Ал Муалим. — Ще му бъде необходимо дълго време, преди да се осмели отново да ни нападне. Кажи ми, имаш ли представа защо постигна този успех?
Алтаир мълчеше. Сърцето му блъскаше оглушително.
— Постигна успех, защото слушаше — продължи Ал Муалим. — Ако беше слушал и в Соломоновия храм, Алтаир, щяхме да избегнем всичко това.
Ръцете му описаха кръг, с който опаса целия двор и склона отвъд, където вдигаха труповете на асасини, тамплиери и селяни.