Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Всичко тук сигурно ви се струва толкова странно — казвам зачудено, като поглеждам навън през тесния прозорец натам, където светлината се оттича от мрачния зимен пейзаж, а небето сменя цвета си от пепелявосиво през сиво-синьо до сивия цвят на саждите. По хълмовете има сняг, облаците бавно се носят по долината, навяван от вятъра дъжд почуква по малките стъкла на прозореца. — Сигурно ви се струва като друг свят.
— Прилича на сън — казва тя тихо. — Нали знаете? Когато всичко е различно, и все се надявате и надявате да се събудите?
Безмълвно се съгласявам. Зная какво е да откриеш, че всичко се е променило и не можеш да се върнеш към предишния си живот.
— Ако не беше Арт… Негова светлост — прошепва тя и свежда очи към ръкоделието си, — ако не беше той, щях да бъда изключително нещастна.
Слагам ръка върху нейната.
— Слава Богу, че той ви обича — казвам тихо. — И се надявам, че всички ние ще успеем да направим така, че да бъдете щастливи.
Изведнъж тя вдига поглед, сините ѝ очи търсят моите.
— Той наистина ме обича, нали?
— Без никакво съмнение — усмихвам се. — Познавам го от бебе, той има изключително любящо и великодушно сърце. Истинска благословия е, че вие двамата ще се съберете. Какви крал и кралица ще станете някой ден!
Тя има замаяното изражение на много влюбена жена.
— А има ли някакви признаци? — питам я тихо. — Някакви признаци за дете? Нали знаете как да разберете дали идва бебе? Майка ви или вашата дуеня е говорила с вас?
— Не е нужно да казвате нищо, моята майка ми каза всичко за това — казва тя с будещо умиление достойнство. — Знам всичко. И все още няма признаци. Но съм сигурна, че ще имаме дете. И искам да я кръстя Мери.
— Би трябвало да се молите за син — напомням ѝ. — За син, и да го кръстите Хенри.
— Син на име Артур, но първо момиче на име Мери — казва тя, сякаш вече е сигурна. — Мери на Светата Дева, която ме доведе благополучно тук и ме дари с млад съпруг, който може да ме обича. А после Артур, на името на баща си, за тази Англия, която ще създадем заедно.
— И каква ще бъде страната ви? — питам я.
Тя е сериозна, за нея това не е детинска игра.
— Няма да има глоби за дребни нарушения — казва тя. — Правосъдието не бива да бъде използвано като принуда, за налагане на покорство.
Кимвам съвсем леко. Ненаситността, с която кралят налага глоби на своите благородници, дори на приятелите си, и ги обвързва с огромни непосилни дългове, разяжда верността на двора му. Но не мога да обсъждам това с наследника на краля.
— И никакви несправедливи арести — казва тя много тихо. — Мисля, че вашите братовчеди са в Тауър.
— Братовчед ми Уилям дьо ла Поул беше отведен в Тауър, но срещу него няма повдигнато обвинение — казвам. — Моля се да няма нищо общо с брат си Едмънд, бунтовник, който избяга. Не зная къде е, нито какво прави.
— Никой не се съмнява във верността ви! — успокоява ме тя.
— Старая се да не се съмняват — казвам мрачно. — И рядко говоря със сродниците си.
Замъкът Лъдлоу, границата с Уелс
Април 1502 г.
Артур прави всичко по силите си — всички се опитваме да поддържаме духа ѝ висок, — но за нея тази зима в хълмовете по границите на Уелс е дълга и студена. Той ѝ обещава всичко, като изключим луната от небето: градина, за да отглежда зеленчуци, доставяне на портокали, от които тя да приготви някакъв вид сладко, което в Испания обичат да ядат, розово масло за косата ѝ, свежи лилии — кълне се, че те ще цъфтят дори тук. Постоянно я уверяваме, че топлото време ще дойде скоро, и че ще бъде горещо — не толкова горещо, колкото в Испания, казваме предпазливо, но достатъчно горещо, за да се разхожда навън, без да е увита в безброй пластове шалове и кожи, и със сигурност един ден ще дойде край на неспирния дъжд, и слънцето ще изгрява по-рано в ясно небе, а нощта ще настъпва по-късно, и тя ще чува славеите.
Обещаваме ѝ, че месец май ще бъде слънчев, и ѝ разказваме за глупавите пиеси и игри за майския празник: тя ще отвори прозореца си на зазоряване и ще бъде поздравена с весела песен, всички красиви млади мъже ще оставят по обичая обелени пръчки пред вратата ѝ, и ще я короноваме за Майска кралица и ще я научим как да танцува около майско дърво.