Посвещаването

Каси се оглеждаше смаяно. Помещението не приличаше на нито една кухня, в която беше влизала преди. Имаше хладилник, газова печка, дори микровълнова, наместена в дъното на един дървен плот, но всичко останало приличаше на филмов декор. Над всичко доминираше огромно огнище, голямо колкото килер, в което не гореше огън, но дебелият слой пепел в него подсказваше, че се ползва редовно. Вътре на желязна пръчка висеше котле. Наоколо бяха окачени китки изсушени растения и билки, от които се носеше приятно ухание.

Колкото до жената пред печката…

Предполагаше се, че бабите трябва да са розовобузести и сърдечни, с меки скутове и големи чекови книжки. Но тази жена беше кокалеста и прегърбена, с прошарена коса и голяма бенка на бузата. Каси всеки момент очакваше тя да се приближи до желязното котле и да го разбърка, мърморейки: „Плам, пламти! Котел, бълбукай!“8

Каси се засрами от хрумването си. „Та това е баба ти — каза си тя възмутено. — Единствената ти жива роднина, с изключение на майка ти. Не е нейна вината, че е стара и грозна. Затова недей да стоиш като паметник, а й кажи нещо мило.“

— Благодаря — отвърна тя, когато старицата сложи чиния с димящи палачинки пред нея. После добави: — Ъ-ъ, сухите цветя над огнището миришат много хубаво.

— Лавандула и мащерка — рече баба й. — Ако искаш, като закусиш, ще ти покажа градината си.

— Ще бъде чудесно — искрено отговори Каси.

Но когато се нахрани и баба й я изведе навън, онова, което видя, не беше точно градина. Имаше наистина някакви цветя, но повечето растения бяха плевели и буренаци, неподдържани и избуяли.

— О… колко хубаво! — каза Каси несигурно. Може би старата жена все пак не беше с всичкия си. — Какви необикновени… растения.

Баба й и хвърли проницателен поглед и се усмихна.

— Това са билки — обясни тя. — Ето, това е маточина. Помириши.

Каси взе сърцевидното набраздено листо и го помириса. Ухаеше на току-що обелен лимон.

— Хубаво е — рече изненадано тя.

— А това е киселец, опитай го.

Каси предпазливо взе малкото заоблено листо и гризна крайчето му. Вкусът беше силен и свеж.

— Вкусно е… като кисела трева! — каза тя и погледна баба си, която й се усмихна. — А това какво е? — Отхапвайки отново от листото, тя посочи няколко яркожълти цветни пъпки.

— Това е вратига. А онези, които приличат на бели маргаритки, са майчина билка. Листата им са подходящи за салати.

На Каси й стана интересно.

— Ами онези? — попита тя и посочи едно растение с кремавобели цветове, които се увиваха около други храсти.