Нощна звезда

— Ей, Евър! Почакай!

Аз продължавам по пътя си, следвам интуицията си, която ми подсказва да я игнорирам. Тя обаче не се отказва и когато ме извиква повторно, спирам и се обръщам.

Изобщо не се изненадвам да видя Онър, която подтичва зад мен, макар че ми е странно да я виждам без Стейша. Все едно е загубила една от ръцете си или друга важна част от себе си.

— Тя отиде до тоалетната — отвръща на неизречения въпрос в погледа ми. — Вероятно си оправя грима или пък изкарва плодовия шейк, който изсърба на обяд. А може би обмисля нови начини за изнудване на останалите мажоретки. Или и трите едновременно!

Свива рамене. С едната си ръка е обгърнала купа учебници. Кафявите й очи ме оглеждат от главата до петите: от русата ми коса до лакираните ми в розово нокти на краката.

— Тогава защо ти е на теб да се държиш така? — питам аз и на свой ред я оглеждам от тъмната коса със скорошни червени кичури, през полупрозрачната плетена жилетка върху светъл потник, черния клин до високите до коленете черни ботуши с равна подметка. — Защо се занимаваш с цялото това планиране, щом я мразиш толкова? Защо не оставиш нещата така и не продължиш да си живееш живота?

— Значи наистина можеш да ми четеш мислите — заявява тя, без да повишава глас, сякаш говори на себе си. — Може би някой ден ще ме научиш как.

— Едва ли — отсичам аз и въздъхвам.

Почти съм готова да надникна в ума й, за да разбера какво мисли в действителност, но се въздържам. Напомням си, че това не е хубаво и че трябва да проявя търпение и да оставя нещата да следват естествения си ход.

— В такъв случай може би Джуд ще ме научи. — Тя повдига вежда и се втренчва в мен — все едно ме изпитва или заплашва.

Аз обаче само стисвам устни и хвърлям поглед към шкафчето си. Нямам търпение да зарежа в него всички учебници, които „прочетох“ в мига, в който ги докоснах. Поемам към колата на Деймън, където той ме чака.

— Не разчитай на това — заявявам.

Всъщност предпочитам да не мисля за Джуд по никакъв начин, под никаква форма. Писах му няколко пъти да се уверя, че е жив и здрав и Хевън не е успяла да се добере до него, но не сме разговаряли от нощта, в която уби Роман. Нощта, в която ми се наложи да защитавам точно човека, на когото съм толкова бясна, че ми иде да го убия.

— Доколкото си спомням, той няма подобна дарба — продължавам аз и премествам чантата си на другото рамо.

После я стрелвам с поглед, който казва: „Нямам представа какво целиш, но ако наистина искаш да ми кажеш нещо, минавай направо на въпроса!“

Тя свива рамене и се оглежда наоколо, без да спира очи на нещо конкретно.