Адвокатът с кучето

Имах чувството, че стига да му се плаща на час, Хайк е готов да рине и лайна. Това напълно ме устройваше; отново се бях сдобил с работно добиче.

— Човече, обожавам да правиш такива неща — каза Уили Милър, моят партньор във фондация „Тара“ за спасяване на кучета. Наминах до централата да обсъдим положението с Майло и какво да правим с него, ако успеем да го измъкнем.

— Какви неща? — попитах аз.

— Адвокатски. Като това с Милър. Нали се сещаш, със съдиите, свидетелите и цялата онази паплач. По дяволите, трябваше да стана адвокат.

— Мислил ли си за подобно нещо?

— Ти пък — поклати глава той. — Това щеше да означава да завърша колеж, че и гимназия, осми клас, седми клас… — Млъкна, несъмнено изтощен от количеството образование.

— Да си адвокат не е само игра и забава — казах аз.

— Забавлява ли се на моя процес? — попита той. Уили беше седем години смъртник за убийство, което не беше извършил; успяхме да го измъкнем след преразглеждане на делото.

— На твоя процес си бях изкарал акъла от страх. До самото обявяване на присъдата си мислех, че ще изгубим.

— Не и аз — заяви той. — През цялото време знаех какъв ще е изходът. Просто съм си късметлия.

Не го попитах що за късметлия трябва да си, за да те тикнат за цели седем години зад решетките, при това погрешно.

— Искаш ли да си до мен на масата на защитата на това дело? Кевин го няма, така че можеш да ми бъдеш асистент.

— Сериозно? Човече, би било страхотно. — Последва кратък размисъл. — А какво прави асистентът?

— Носи ми кафе, безалкохолно или бонбони и час по час ми казва колко страхотно се справям.

— Лесна работа — каза той. — Мога да го направя.

— Ако спечелим, какво ще правим с Майло?

— Наистина ли мислиш, че някой се опитва да го убие? — попита той.

— Или да го убие, или да го открадне. Ченгетата явно са на мнение, че се нуждае от охрана.

Уили се замисли за няколко секунди.

— Е, не може да остане тук. Освен ако и ние не наемем охрана.

Продължихме да обсъждаме, но не стигнахме до окончателно решение. Щяхме да се тревожим за това по-късно, ако спечелим.

След като се сдобих с доверен асистент, се върнах в офиса. Еди Линч вече ме чакаше със справката, с която да излезем пред съда. Тя бе само шест страници, направо миниатюра по юридическите стандарти, но изключителна във всяко отношение.

— Това е направо велико, Хайк — казах аз.

— Да бе — сви рамене той.

— Сериозно говоря. Точно това исках.

— Ще ти е нужно много повече от това — отвърна той.

Окрилен от оптимизма му, потеглих към съда с намерението да изстрелям първия залп в юридическата война за Майло. Казах на Рита Гордън, че искам да ми бъде определена дата за разглеждане на искане за освобождаване под гаранция.