Адвокатът с кучето

— А кой?

— Не зная.

— Къде е нещото, което Майло е откраднал?

Били отново се ухили.

— Ето това е въпросът за милиард долара.

Доста адвокати си мислят, че могат инстинктивно да познаят кога някой лъже. Аз не съм сред тях. Имам си инстинкти и усещам достоверността на нещата, които хората ми казват, но вероятно греша в половината от случаите. В този случай усетът ми бе, че Били казва истината, но не се доверявах особено на това.

Той ми съобщи, че познава жертвата, някой си Джак Ърскин, и че са служили заедно в Ирак. Освен това продължи да твърди, че няма представа какво е било съдържанието на отмъкнатия от Майло плик, но добави, че вероятно доста хора отчаяно се опитват да се доберат до него.

Можех да го понатисна и да се опитам да изкопча повече, но това не бе необходимо за задачата ми. Пък и имах чувството, че колкото по-малко съм замесен в тази история, толкова по-добре.

— Значи затова охраняват Майло? Полицията се страхува, че някой ще го открадне с надеждата, че ще го отведе до откраднатото?

Били кимна.

— Така си мислят те, но той няма да го направи. Поне не за тях.

— Но за вас би го направил, така ли?

— Може би — усмихна се той. — Казах ти, приятелчета сме. Той ми има доверие.

Стратегията на Били вече ми се изясняваше, въпреки че същото не се отнасяше за фактите по случая.

— Значи не се безпокоите за себе си, тъй като си мислите, че ще се обърнат към вас с предложение за сделка. Двамата с Майло намирате пакета, а те снемат обвиненията.

— Пит каза, че сте умен — отбеляза Били. — Прав е.

— Умен съм само в сравнение с вас — отвърнах аз.

— Какво означава това?

— Това означава, че ви грози доживотен затвор, а не правите нищо, за да се защитите. Седите си в килията и планирате стратегия, която се гради на надеждата, че всичко ще си дойде на мястото.

— И ще си дойде.

— Може би. Възможно е обаче да открият по друг начин какво е имало в плика или някой с повече власт да реши, че е по-добре изобщо да не намират пакета. Или пък някой ще се справи с охраната и ще застреля Майло, или ще намери начин да го отрови. Всяка от тези възможности, или от стотици други, ви гарантира едночасова разходка в двора до края на живота ви.

Май видях признаци, че започва да схваща ситуацията, но можеше и да греша. Дори не бях сигурен, че искам подобно нещо, защото определено нямах нужда от двукрак клиент.

— Можете ли да освободите Майло?

— Не зная. А и да успея, какво да правя с него?

— Всяко нещо с времето си — каза той. — Мястото му не е в клетка.

Най-сетне да чуя нещо, за което бях сигурен, че е истина.

Обещах на Били, че ще направя всичко по силите си, и вместо към офиса тръгнах към дома си. Положих геройски усилия да мисля, докато разхождам Тара — а в случая малко продуктивно мислене определено щеше да е от полза. Правозащитна система, която смята за нужно да постави въоръжена охрана на куче, едва ли би стояла със скръстени ръце, докато го извеждаш от приюта.