Книга на илюзиите

За пръв и последен път Хектор се представя като богат мъж. В „Господин Никой“ той има всичко, което човек би могъл да желае: красива жена, две малки деца и огромна къща, пълна с прислуга. В началната сцена Хектор закусва със семейството си. Има няколко традиционни комични момента, свързани с намазването на филия и с една оса, която каца в буркана със сладко, но сцената цели преди всичко да ни представи картина на щастието. Подготвят ни за загубите, които ще понесе Хектор, и без този бегъл поглед към личния му живот (перфектен брак, перфектни деца, пълна рапсодия за семейната хармония) злото, което предстои, не би имало същото въздействие. Така съдбата на Хектор ни поразява. Той целува жена си за довиждане и в момента, в който се обръща и излиза от дома си, се гмурва в кошмар.

Хектор е основател и президент на процъфтяващ концерн за безалкохолни напитки, корпорацията „Физи Поп Бевъридж“. Чейс е неговият вицепрезидент и съветник, уж най-добрият му приятел. Но Чейс е натрупал огромни дългове от хазарт и кредиторите му го притискат да си плати, инак лошо му се пише. Когато Хектор пристига в офиса и поздравява с „добро утро“, Чейс е в друга стая и разговаря с двама съмнителни типове. Не се притеснявайте, казва. Ще си получите парите до края на седмицата, дотогава вече ще съм поел компанията, а стоката струва милиони. Главорезите склоняват да му отпуснат още малко време. Но това е последният ти шанс, предупреждават го. Ако пак се забавиш, отиваш за храна за рибите. Мъжете изтрополяват навън. Чейс избърсва потта от челото си и изпуска продължителна въздишка. След това отваря чекмеджето на бюрото си и взема оттам някакво писмо. Преглежда го набързо и придобива неописуемо доволен вид. Със зла усмивчица го сгъва и го пъхва в горния джоб на сакото си. Явно колелата се въртят, но нямаме идея в каква посока.