Да обичаш Порода

— Тогава има грешка — каза Ланс със стържещ глас. — Има ли описание на тази Смърт?

— О, да — въздъхна другият мъж. — Описанието на косата й ме обърква. Косата й е с цвета на гривата на истински лъв, а не само подобен. Цвета на очите й е светлозелен. Ръст метър и седемдесет, двадесет и пет годишна. Избягала е от лабораториите на петнадесет, след като е убила всички учени там. Включително и собствената си майка.

Въздухът започна да вие в ухото на Ланс.

— Тук е отбелязано, че май наскоро е била забелязана в щатите, но не е актуализирано.

— Дай ми досието й. Искам пълното й досие, и виж какво друго можеш да разбереш. Взимам си почивен ден и сам ще я потърся.

— Уау, задръж, човече — протестира яростно Брейдън. — Не чу ли какво казах току-що? Тази жена е един от най-смъртоносните убийци в нашите редици. Тя преследва Койоти за забавление, Ланс. И ги убива. Ще те извади от строя ако дори помисли, че ще се доближиш до нея.

— Според вас, разгонването действа в двете посоки, нали така? — напомни му Ланс.

— Доколкото знам. Според всички доклади на Отдела, в които са описани чифтосаните двойки, винаги е двупосочна улица.

— Тогава най-вероятно тя не е в по-добра форма от мен — посочи Ланс.

Брейдън въздъхна.

— Ако разгонването е двустранно, вероятно тя е в по-лошо състояние — изръмжа той. — Ако, Ланс. Това е само предположение, по дяволите. От това, което виждам в базата данни тук, тази жена няма душа. Може да преплуваш ада сам.

— Не е трудно. — Шерифът прокара пръсти през косата си и направи гримаса при спомена за лицето и очите й преди да си тръгне. — Засяга също и нея, Брейдън. Залагам живота си за това.

— И точно това залагаш. — Породата въздъхна тежко. — Дай ми един час. Чакай ме там и аз ще изляза с теб. Нуждаеш се от подкрепление за това, Ланс, а и не искам Мегън близо до нея. Тя все още не се е възстановила от търсенето й.

— Какво търсене? — Ланс стисна зъби при тази информация.

— След като напуснахме Убежището миналата година, първата ни мисия бе да намерим Смъртта. Смятахме, че сме се доближили до нея, и тогава тя просто изчезна.

— Къде е Мегън? — Тя щеше да му каже. Нямаше да скрие информация, която знае, че ще му е нужна.

— Мегън отлетя обратно в Убежището тази сутрин, за да заведе едно от новите момичета, които тренираме тук, в ранчото. Няма да се върне до сутринта.

Не беше ли това идеално подбран момент?

Ланс се загледа в парка, видя как бриза поклаща дърветата и чу тихия психически стон, прошумолял около него, предупреждение и молба.

— Тръгвам след час — каза най-сетне и въздъхна тежко. — Ела тук, ако ще идваш с мен. Нямам на разположение цял ден.

Защото ако нямаше Хармъни отново под себе си, той щеше да експлодира от страстта, бушуваща в тялото му.