Идеален ден за убиване
- Автор: Харви Клей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Идеален ден за убиване». Краткое содержание книги:
Лицето му се проясни, нямаше и следа от доскорошната напрегнатост.
— Това е добре.
— Защо?
— Не ми е много симпатична, въпреки че никога няма да го кажа на Бари. Може да го засегна.
— А ти не би искал да го правиш.
— Така е. Аз много го харесвам.
— Е, тогава какъв е проблемът с госпожа Кранфорд?
— Очите й са прекалено дълги.
Захапах горната си устна, опитвайки се да не се разсмея. Никак не беше лесно. После с всичката сериозност, на която бях способен, попитах:
— Какво имаш предвид?
Той разбърка с лъжицата боба си, смръщи се, хапна малко, отново се смръщи и каза:
— Тя вижда всичко, което правим с Бари, дори когато сме много далече от нея. Онзи ден бяхме в къщичката на дървото и играехме на Пауър Рейнджърс и аз извадих снимката на Бъз Олдрич…
— Олдрин.
— Олдрин. За да го покажа на Бари, а той искаше да ги разменим…
— Срещу какво?
— Солети. Онези правите, тънките, а не фигурките, но по тях не беше останала много сол, защото Бари ги беше облизал, преди да ги прибере в джоба си. Моля те, не ме прекъсвай повече.
— Извинявай.
— Няма нищо. Та тогава госпожица Кранфорд извика: „Да не си посмял да дадеш на Кълън от тези солети! Лапал си ги!“. — Той безупречно изимитира майката на Бари, като постави ръцете си пред устата във формата на мегафон. — Ето така, нали се сещаш, много силно викаше. Знаеш колко е далече къщичката от задната им веранда. Тя наистина може да вижда много надалече. Страшничко е.
Той отново се наведе над боба си със застрашително изражение на лицето, а аз отпих глътка кафе. Вдигна изпълнен с молба поглед към мен, след това отново се вторачи в купата си.
— Трябва ли да изям всичкия боб?
Виждах в него себе си като малък. Аз също мразех да ям боб.
— До последното зрънце — казах аз със свито сърце.
Той потрепери от отвращение.
— О, татко! Мразя боб.
— Знам — отвърнах аз.
— Ти го изяж. — Упорито дете. Едно от привлекателните му качества. Очевидно, наследено по майчина линия.
— Вече си изядох порцията.
— Защо трябва да ям боб? Не мога ли да ям вкиснало мляко?
— Кисело мляко.
— Да де. Е, защо?
— Защото бобът е полезен. Имаш нужда от хранителни вещества. А пицата, която току-що погълна, не съдържа много от тях. Киселото мляко също. Но бобът съдържа.
— Защото е зеленчук ли?
— Точно така.
— Ти ми каза, че гъбите са зеленчуци. В пицата има много гъби. А гъбите съдържат ли хранителни вещества?
— Малко. Не достатъчно.
— Уф. — Той се предаде и смени темата на разговор, но не хапна нито лъжица повече.
Не се възпротивих. Човек не може да се бие на всички фронтове.
— Обеща довечера да ме заведеш в „Макдоналдс“ и да ми купиш „Ястие — награда“ с играчка.
— Съжалявам. Изникна нещо непредвидено. Трябва да се срещна с госпожа Патерсън.
— Майката на Уеб? Защо ще се срещате?
— Не съм много сигурен. Оставила е съобщение на телефонния секретар да й се обадя. Така и направих и тя ме покани на вечеря. Каза, че иска да ме помоли за някаква услуга. Утре можем да отидем в „Макдоналдс“, ако тази вечер слушаш По-по. — По-по е южняшкия израз за дядо и аз нямам нищо против синът ми да го използва. Нито пък той.
Блажена усмивка.
— О, ще бъда послушен. Много послушен. Значи обещаваш? За „Макдоналдс“?
— Обещавам.
Но не спазих обещанието си. Не отидохме в „Макдоналдс“ на следващия ден. Нито на по-следващия. За известно време заведението нямаше да обслужва семейство Ванс, баща и син. И двамата щяхме да се променим. Ако знаех какво ми предстои, никога не бих оставил Кълън на баща ми или на когото и да било. Щях да си остана вкъщи и да се барикадирам в спалнята със сина ми, сгушен на сигурно място в прегръдките ми.
Докато Кълън си играеше в задния двор с двата ни уестхайлендски бели териери, Нубин и Мис Прис, аз натоварих оръжейните си принадлежности в кола номер две, почти нова светлочервена тойота. Кутия, съдържаща шомполи, отвертки и какво ли още не. Две пушки. Голяма картонена кутия, пълна догоре с боеприпаси различен калибър, модел и големина. Мишени. Торбички с пясък и статив. Една мъничка възглавничка, в случай че пушката като никога реши да натърти рамото ми. (Може и да съм адски силен и непоколебим, но боравенето с такова оръжие е тежка работа. А в някои дни повече, отколкото в други.)