Кръстът

— Наистина ли не те е споходило предчувствие за болния ми син? — попита Симон и си избърса лицето.

Кристин отговори утвърдително.

— Нали хората казват, че когато много искаш да видиш някого, той получава знамение. С Рамборг неведнъж си мислехме: ако ти дойдеш у дома, ще намериш лек за Андрес…

— Напоследък не съм се сещала за вас — успокои го Кристин. — Вярвай ми, Симон.

Но думите й не го утешиха.

На двора към тях се спуснаха неколцина слуги и отведоха конете.

— Няма нищо ново, Симон. Състоянието му не се е влошило, откакто тръгна — побърза да го осведоми единият слуга и се вгледа в лицето му.

Симон кимна и поведе Кристин към стаята на стопанката.

Кристин веднага разбра, че състоянието на Андрес е много критично. Малкият лежеше сам в голямото хубаво легло, стенеше, дишаше тежко и непрекъснато мяташе глава върху възглавниците. Лицето му гореше от треската, а полуотворените му очи блестяха. Болното дете си поемаше въздух с мъка. Симон държеше Рамборг за ръка; жените от имението се събраха в стаята и наобиколиха Кристин, докато тя преглеждаше племенника си.

Гостенката се стараеше да говори възможно най-спокойно, та дано утеши родителите. Според Кристин малкият имал белодробна треска. Но за щастие състоянието му не се влошило. Особеното на тази болест била склонността й да поразява най-тежко организма на болния на третия, шестия или деветия ден преди първи петли. Кристин посъветва Рамборг да остави две слугини да се грижат за детето, а другите да изпрати да спят. Така щяла винаги да има на разположение отпочинали гледачки. Слугата на Симон донесе билките от „Йорун“ и Кристин свари отвара, която да предизвика обилно потене у болното дете. Пусна му кръв, та течностите в тялото му да се отдръпнат от гърдите.

При вида на кръвта от детето си Рамборг пребледня като платно. Симон я прегърна, но тя го отблъсна и седна на стол до леглото. Майката наблюдаваше с широко отворени, потъмнели очи как сестра й лекува сина й.

По-късно, когато момчето се почувства малко по-добре, Кристин накара Рамборг да легне на пейката. Нареди възглавници, та на младата жена да й е по-удобно, и седна до главата й. Помилва я по челото. Рамборг хвана ръката й:

— Мислиш ни само доброто, нали? — простена тя.

— Че как иначе, сестричке? Само ние двете останахме от семейството ни.

От гърдите на Рамборг се изтръгнаха слаби, задавени ридания, процедени през здраво стиснатите й устни. Кристин бе виждала сестра си да плаче един-единствен път — до смъртния одър на баща им. Сега в очите на Рамборг бликнаха няколко сълзи и се търколиха по бузите й. Тя вдигна ръката на Кристин и я разгледа: дълга, тясна, червеникаво кафява и груба.

— И пак е по-хубава от моята — отбеляза Рамборг.