Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
Той е забил нос в менюто.
— Аз не говоря френски. А ти? — пита.
— Мъничко — казвам на френски.
— Наистина ли?
— Наистина — потвърждавам пак на френски.
— Сигурно си ходила в много изискано училище. Единственият чужд език, който някога съм учил, е юмручният бой.
— Ха!
— И бях много добър в него! — пояснява той и започва да удря с юмруци във въздуха. — Налагаше се да бъда такъв. Бях много дребничък и всички ме бяха нарочили за боксова круша.
— Но ти си толкова висок! — изтъквам очевидното.
— Пораснах чак на осемнайсет. А ти?
— Аз спрях да раста на шест.
— Ха-ха-ха! Много си забавна!
И тъкмо когато разговорът най-сетне се кани да потръгне, се появява пак управителят, понесъл бутилка бяло вино.
— Любимото ви вино, мосю Сингър!
— О, благодаря — кимва Бърнард и пак се засрамва. Странна работа. Апартаментът, ресторантът, виното — определено показват, че е богат. Тогава защо настоява да се прави, че не е? Или по-скоро, че за него това е просто товар, който е принуден да носи?
Наливането на виното се оказва поредният ритуал. Когато и той приключва, аз въздъхвам облекчено.
— Досадно е, нали? — обажда се Бърнард, като че ли отговарящ на мислите ми.
— Тогава защо им позволяваш да го правят?
— Защото това им помага да се чувстват щастливи. Ако не помириша тапата, всички много ще се разочароват.
— Като нищо ще изгубиш обичайната си маса.
— Години наред се опитвам да седна на онази маса — прошепва той и ми кимва по посока на задната част на ресторанта. — Но те не ми позволяват! Там било Сибир, моля ти се! — добавя драматично.
— Там по-студено ли е от тук?
— Направо ледено.
— Ами тази маса тук?
— Тук е екваторът — отговаря той и след кратка пауза допълва: — И сега ти също си на екватора. — Протяга ръка и докосва моята. — Харесвам практичността и здравия ти разум.
Управителят решава да възнагради Бърнард с пълна програма. След вцепеняващо стомаха меню от седем блюда, в това число супа, суфле, два десерта и някакво сладко вино в края, което има вкус на амброзия, аз поглеждам часовника си и установявам, че минава полунощ.
— Трябва да тръгвам! — възкликвам уплашено.
— Защо? Да не би да има опасност да се превърнеш в тиква?
— Нещо подобно — отговарям неопределено, мислейки си за хазяйката.
Следващият му ход увисва във въздуха и започва да се върти като ленива диско топка.
— Може би трябва да те изпратя до вас — изрича внезапно.
— И да провалиш всичко това? — разсмивам се аз.
— Не съм правил „това“ от доста време. Ами ти?
— О, аз съм същински експерт! — подкачам го аз.
Тръгваме към моята квартира, хванати за ръка.
— Лека нощ, котенце! — изрича накрая, когато спираме пред вратата на кооперацията. Стоим и се гледаме неловко, докато накрая той се решава да направи своя ход. Повдига брадичката ми и се привежда към устните ми. В началото целувката е нежна и благоприлична, но постепенно става все по-страстна и по-страстна, докато накрая завършва на една крачка от похотта.
Не смея да отворя очи. Замаяна съм. После го поглеждам. Той ме съзерцава с копнеж, но накрая се задоволява с кавалерско потупване по бузата и леко стискане на ръката.
— Утре ще ти се обадя, става ли?
— Става — пришепвам тихо аз.
И отминава бавно в нощта. На ъгъла се обръща и ми помахва. И когато се стопява в мрака, аз се вмъквам вътре.
Прокрадвам се тихо към квартирата, подпирайки се на тревистозелената стена покрай стълбите, и за пореден път се питам как е възможно някой да боядиса стените в подобен грозен цвят. Когато стигам до вратата, вмъквам тихичко ключа в ключалката. Езичето се дръпва с алармиращо силно щракване.
Затаявам дъх, питайки се дали Пеги е чула този звук и ако е така, какво ще направи. Но когато не чувам нищо в продължение на няколко секунди, опитвам следващата ключалка.
Тя също се отваря лесно, което означава, че сега вече би трябвало да мога да вляза в апартамента. Завъртам топката и се опитвам да отворя вратата, но тя не помръдва.