През Вселената
- Автор: Рэвис Бет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-111-3
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «През Вселената». Краткое содержание книги:
Дали, когато Старши е позирал тук, си е мислел за всичко това? Дали е съзерцавал Града и се е възхищавал на неговото безотказно функциониране, на добре обмислената му конструкция, на перфектно организираната производителност? Или го е видял така, както аз го виждам: хора, затворени в каравани, караваните са затворени в квартали, които пък са затворени в райони, а те пък са затворени от своя страна в един кораб и са обградени от метални стени?
Не. Старши никога не е възприемал „Благословеният“ по този начин. Никога не е мислел за Града като за клетка. Том се вижда в погледа му на портрета, в начина, по който крачи из улиците на града сега, сякаш ги притежава, и наистина е така. Дори тук, където полетата, пасищата и фермите се простират оттатък верандата на Архивната зала чак до далечната стена отсреща, не можеш да избягаш от усещането, че всичко е заградено по някакъв начин. Всяко поле, пасище или ферма са грижливо затворени с ограда, всяка ограда е изчислена до сантиметър преди векове, още при проектирането на кораба на Земята. Отделните парчета земя са различни по големина, но те всички са квадратни и педантично оразмерени. Хълмовете в пасищата са проектирани така, че да са равномерно разпределени, затревените участъци следват стриктен ред, а овцете и козите не могат да разберат, че техните хълмове са просто добре организирани, изкуствено направени купчини от пръст и компост.
Виждал съм пейзажи от Земя-Слънце на видеозаписи и карти. Там земята не беше оформена в такива изрядни малки квадрати. Дори и градовете, разположени върху решетка от улици и булеварди, имаха алеи и задни улички. Полята бяха оградени, но не всички огради имаха правилни форми — те се извиваха около дърветата; чупеха се в странни ъгли, за да избегнат потоци или да заобиколят езерца. Хълмовете изобщо не бяха подредени в редици.
Когато погледна към полята, виждам само колко са слаба имитация на полята от Земя-Слънце.
Обзалагам се, че когато Старши е позирал за портрета си, той се е наслаждавал точно на това, което аз мразя в живота на кораба: перфектната подреденост на всичко.
И затова никога няма да бъда толкова добър старши, какъвто е той.
Защото обичам да има малко хаос.
Отварям широко голямата врата на Архивната зала и се усмихвам на топографските модели, които висят от тавана на голямото фоайе. Светлината, която нахлува от отворената врата зад мен, образува ореол около голямата глинена Земя-Слънце, покрита с прах. Мащабен модел на „Благословеният“ се носи над Земята, пресъздавайки изстрелването на кораба преди толкова много време. Той изглежда дребен и незначителен на фона на планетите зад него, малка топка с криле и остър нос. Пристъпвам във фоайето и проточвам врат. Точно над мен виси крайната цел на „Благословеният“ — голямата, кръгла сфера на Земя-Кентавър. Тя е по-голяма от другите два модела и е окачена в центъра на фоайето. Не съм сигурен дали проектантите умишлено са го направили така, но снопът от светлина, който влиза през широката входна врата, пада точно върху модела на Земя-Кентавър и го обгръща в кръг от светлина.
Пристъпвам напред, протягам ръце нагоре и с върха на пръстите си докосвам Австралия върху Земя-Слънце. Докато моделът на Земята е направен детайлно, с издатини за планините и вълнообразни линии за океаните, Земя-Кентавър е гладка, единственото нещо, което е точно спазено, е относителната й големина. Не знаем какво ще намерим там, дали има планини, или океани, или нещо съвсем различно. Знаем само, че сондата, изпратена там преди нас, я е определила като „годна за обитаване“ — атмосфера на базата на кислород, значително количество прясна вода, а пробите от почвата показват, че е подходяща за отглеждане на култури. Това е всичко, което знаем със сигурност.
Искам да докосна и нея, но тя е твърде високо.
Земя-Кентавър като че ли винаги е твърде далече от мен.
Думите на Старши отекват в ушите ми: задачата ми не е да закарам кораба до Земя-Кентавър, а да заведа хората дотам.
— Мога ли да ти помогна?
Сърцето ми подскача.
— О, това си ти — казвам и се смея на собствената си плашливост.
Орион е архивист. Когато някой изобрети или напише нещо или просто направи нещо умно, архивистите го записват в архива и го съхраняват тук. Последния път, когато бях тук, трябваше да помогна на приятеля ми Харли да премести някакви картини. Той е художник — има една цяла стая на втория етаж на Архивната зала, където са окачени творбите му. Но сега не съм тук за това.