Камуфлаж
- Автор: Холдеман Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Камуфлаж». Краткое содержание книги:
— Не. — Арфата беше нова, още не я бе опитвал.
— Странно. Всъщност и тези уроци по пиано, които те карат да вземаш…
Изменчивият седна на малкото столче, вдигна капака и изсвири встъпителната част на „Апасионата“.
— Мога да свиря на това.
— Виждам.
Изменчивият подхвана съвсем тиха нежна мелодия. Ефектът бе странен и малко смущаващ.
Тя застана зад него и започна да разтрива широките му рамене.
— Може ли да видим… твоята стая?
Изменчивият се надигна мълчаливо. Тази част му беше позната.
Тя го последва, свела смирено глава, любуваше се на гъвкавата му походка.
— Доста тренираш, нали? — Той сви рамене. — Плуване? Тенис?
— Да. — Разбира се, би могъл да си лежи в леглото и пак да е в отлична форма — в каквато форма поиска. Засега поддържаше тази, в която бе истинският Джими при импровизираната аутопсия.
Минаха през библиотеката — голяма стая, натъпкана с лъскави книги, влязоха в големия хол с под от тъмен паркет и остъклен купол в единия край. Джими я отведе по извитата стълба до третия етаж.
— Просторна къща — въздъхна тя. — Само дете ли си?
— Не съм дете. — Той отвори вратата на спалнята си.
— Е, и това е вярно.
В средата имаше неоправено болнично легло. Завивките бяха смачкани, с остатъци от закуската. Тапетите бяха от бежова коприна. Двойни стъклени врати извеждаха на балкона. Тя ги отвори и вдъхна свежия морски вятър. Двама мъже работеха в градината долу.
— Съблечете се и си окачете дрехите на закачалката — произнесе зад нея изменчивият.
— Не губим време, а? — Тя се обърна. — Защо ти не се съблечеш пръв? — Отиде при вратата и я заключи.
Джими изхлузи жълтия кашмирен пуловер и потника и изу белите сандали и шортите. Твърди мускули и малък пенис, който, изглежда, още не я бе забелязал. Той се изтегна на леглото.
Тя приседна на края и плъзна игриви пръсти от гърдите към корема му. Когато докосна космите над срамната кост, пенисът му подскочи като натегнат капан за мишки.
— Олеле! — възкликна тя. Беше по-голям от среден размер, но не чак толкова, че да плаши. Тя го улови — беше топъл на докосване и твърд като свещ, — наведе се и го близна, както й бяха казвали, че правят в Европа.
— Свали си дрехите — повтори Джими — и ги окачи на закачалката.
— Да, сър. — Тя се усмихна. Сигурно бе научил тази фраза от лекарите по време на преглед. Съблече се бавно, сгъна прилежно дрехите и нави надолу чорапите. Обърна се с гръб към него, докато си сваляше гащите, и се докосна долу с наслюнчен пръст. Съмняваше се, че младият момък ще знае как да я предразположи.
Джими я улови през кръста… и изведнъж я проряза ужасяваща болка, от която й секна дъхът. Тя стисна зъби, за да не изкрещи.
— Не, Джими, недей! Не там!
Той покорно се отдръпна и тя се обърна. Върху пениса му имаше размазана кръв и тя неволно потрепери.
— Чакай да измием това и после…
Той я вдигна като кукла и я хвърли на леглото.
За неин късмет Художничката бе оставила вратите на балкона разтворени, така че градинарите чуха писъците й. Грешката й беше, че бе заключила вратата. Когато най-сетне я разбиха, Джими стоеше в единия край на леглото, гол и с увиснал член, загледан с празен поглед към Холандката, която бе пропълзяла в ъгъла, гърчеше се, хлипаше и си бършеше кръвта.
Градинарите знаеха, че не бива да викат полиция. Този, който говореше английски, се обади на господин Бери в правната кантора, а другият помогна на Джими да се облече и го свали при басейна. За жената се погрижиха мексиканската готвачка и болногледачът.
Господин Бери се появи след десет минути, въоръжен с най-могъщото си оръжие — чековата книжка. Изслуша Холандката, докато тя описваше през плач премеждията си.
Господин Бери прояви пълно съчувствие. Разбира се, че тя беше жертва в случая, макар че законът можеше да се тълкува двояко. В края на краищата Джими беше малолетен и защитата му би могла да заяви, че Холандката го е съблазнила.
Тя го погледна, по лицето й се стичаха сълзи.
— Аз се опитах да го съблазня, признавам. Но после той ме изнасили, на две места. Трябва ли да ходя в полицията?
Господин Бери помоли останалите да напуснат. След половин час пристигна линейка от частна болница и Холандката бе изнесена със старата носилка на Джими.
Докторът, който я прегледа, не бе виждал досега счупена срамна кост. Преглътна обяснението й за падане от буен кон, но я посъветва по време на предстоящото лечение за всеки случай да се прегледа за бременност.