Пътят на доктор Шенън
- Автор: Кронин Арчибалд Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Пътят на доктор Шенън». Краткое содержание книги:
— Разбира се, докторе, и вашата професия е благородна. Да лекуваш болни, да възвръщаш силите на сакати, да помогнеш на недъгавия да проходи — има ли нещо по-достойно? Аз бях горд и щастлив, сър, когато дъщеря ми реши да се посвети на тази велика и прекрасна професия.
Аз не отговорих, защото не можех да призная, че не възнамерявам да упражнявам професията си, а смятам да се посветя изключително на научна работа.
Без да се смути от мълчанието ми, с присъщата му странна смесица от достойнство и смирение, Дейниел се върна към по-раншния разговор, спомена християнските добродетели, братството и взаимната помощ между хората, после, заел удобна позиция, ме запита направо:
— Мога ли да зная, сър, какво е вероизповеданието ви?
Аз отпих дълга глътка чай. Като изключим Ходн, чийто поглед издаваше кротка бдителност, всички ме наблюдаваха с любезно внимание, очаквайки с добродушно любопитство отговора ми, сякаш той беше наистина кръстът, необходимият крайъгълен камък, който щеше да завърши здравата сграда на общото им одобрение. Мис Джин особено, леко поруменяла от силното топло питие, ме гледаше с полуотворена уста и светнали очи.
Какво трябваше да кажа? Познавах много добре тия провинциални вероизповедни вражди, та разбирах какво вълнение ще предизвикам, ако кажа самата истина — че съм католик, който се залутва понякога из мрачните пътеки на скептицизма, но все пак държи в сърцето си за своята първоначална вяра. Тази мисъл ме накара да потърся опора в измислицата, която бях построил вече за мис Лоу. Имаше ли всъщност някакво значение всичко това? Никога вече нямаше да видя това почтено семейство, затова предпочитах да не нарушавам хармоничната обстановка, а ако бъда достатъчно ловък, нямаше да е необходимо и да излъжа.
— Как да кажа, сър — започнах аз с лекота, от която сам се възмутих, сякаш тия почтени хора бяха пробудили най-лошите черти в нрава ми, — трябва да призная, че заниманията ми с биология ограничават донякъде възможността да ходя на църква. Но в Ливънфорд бях възпитан в строга неконформистка обстановка. Всъщност — използвайки пак обстоятелството, че бях получил смесено възпитание, аз доусъвършенствах скромно едно от най-невероятните самохвалства на баба ми, — един мой прачичо по майчина линия е засвидетелствал с кръвта си на Марстън Мур своето единство с Ковенантистите5.
Последва мълчание. Докато отговорът ми заглъхваше бавно, аз разбрах, че въздействието му не само задоволи, но направи и дълбоко впечатление на слушателите.
— Така ми кажете! — Дейниел наклони глава с обяснимо любопитство. — Марстън Мур! Да, там погинаха мъченически толкова светци! Вие трябва да се гордеете с такъв прадядо, мистър Шенън. И — добави с мило лукавство — надявам се, че ще се ръководите от неговия пример.
След прескачането на това препятствие вечерта мина в приятно единодушие. Когато Малкълм си тръгна с многократно повтаряни съжаления, за да ръководи вечерни лекции в Блерхилския институт — извънреден труд, както ми довери мисис Лоу, с който той издържал овдовялата си майка — ние се преместихме в гостната, където мис Джин изсвири по общо настояване нещо от Григ. После заговориха за отсъстващата Агнес. Нейното извънредно весело неотдавнашно писмо бе прочетено на глас. След това ни показаха с любов пожълтели и леко замъглени снимки — групи мършави туземчета, странно трогателни, с големи очи и бели престилчици, поддържани от здрава и усмихната възпитателка; и рояци дървени хижи, зад които се виждаше празен двор, а още по-назад буйна зелена гора от огромни папратовидни дървета, огрени от слънце или тънещи в сянка.
Когато удари осем, аз си тръгнах сред сърдечни ръкостискания и увещания да остана още малко.
— За нас беше чест да ви приемем, сър — каза Дейниел и добави с неочаквана топлота в погледа: — А идния път може и да пренощувате.
— Да, заповядайте пак, и то по-скоро. — Мисис Лоу ми бутна в ръката един пакет и пошушна доверително: — Малко шотландски кейк с плодове, да си дояждате у мис Дийри.
Когато Люк и сестра му ме изпратиха до гарата, навън беше вече съвсем тъмно. Докато вървяхме, Люк предложи великодушно да ми даде мотоциклета си, ако желая да го използвам. А докато локомотивът набираше пара, мис Джин Лоу се разхождаше под прозореца на вагона ми.
— Надявам се, че сте доволен от посещението, мистър Шенън. Ние всички сме много доволни.
5
Ковенантисти — презвитерианци. — Бел.пр.