Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената
- Автор: Саэнс Бенджамин Алире
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Deja Book
- ISBN: 978-954-28-2331-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената». Краткое содержание книги:
Мисля, че мънках нещо. Баща ми ме прегърна по-силно и прошепна нещо, но и това не спря треперенето. Мама подсуши потното ми тяло с хавлиена кърпа и двамата с татко ме преоблякоха в чисто бельо и чиста тениска. А после казах най-странното нещо: „Не изхвърляй тениската. Татко ми я подари“. Осъзнавах, че плача, но не знаех защо — не бях от тези момчета, затова ми се струваше, че плаче някой друг.
Чух как баща ми прошепва: „Шшшт. Всичко е наред“. Сложи ме обратно на леглото и майка ми седна до мен и ме накара да пийна вода и да взема още аспирин.
Видях лицето на татко и разбрах, че е разтревожен. Натъжих се — бях го накарал да се притеснява. Запитах се дали наистина ме бе прегръщал и ми се прииска да му кажа, че не го мразя, а просто не го разбирам, не разбирам кой е, а исках, толкова много исках да разбера. Майка ми каза на баща ми нещо на испански и той кимна. Бях твърде уморен, за да ме е грижа за думи на който и да било език.
Светът бе толкова тих.
Заспах — и сънищата дойдоха отново. Навън валеше дъжд и навсякъде около мен гърмеше и святкаше. И се видях, докато тичах в дъжда. Търсех Данте и крещях, защото той се беше изгубил: „Данте! Върни се! Върни се!“. А после вече не търсех Данте, търсех татко и му крещях: „Татко! Татко! Къде отиде? Къде отиде?“.
Когато се събудих, пак бях подгизнал от собствената си пот.
Татко седеше в моя люлеещ се стол и се взираше в лицето ми.
Мама влезе в стаята. Погледна баща ми, а после и мен.
— Не исках да ви плаша. — Шепнех, гласа ми никакъв го нямаше.
Майка ми се усмихна — помислих си, че сигурно е била много красива като момиче. Помогна ми да седна в леглото.
— Amor9, вир-вода си. Защо не си вземеш един хубав душ?
— Сънувах кошмари.
Облегнах глава на рамото ѝ. Искаше ми се тримата да останем така завинаги.
Татко ми помогна да застана под душа. Чувствах се слаб и изцеден, а когато топлата вода удари тялото ми, се сетих за сънищата си… Данте, татко. Запитах се как ли е изглеждал татко, когато е бил на моята възраст. Мама ми е споделяла, че е бил красив. А дали е бил красив като Данте? Защо ли си мислех това.
Когато се върнах в леглото, мама бе сменила отново чаршафите.
— Температурата ти спадна — каза тя. Даде ми още една чаша вода. Не я исках, но я изпих. Изумих се колко съм жаден всъщност и я помолих за още вода.
Баща ми още беше там, седнал в моя люлеещ се стол.
Взирахме се един в друг, докато лежах в леглото.
— Търсеше ме — каза той.
Погледнах го.
— В съня си. Търсеше ме.
— Винаги те търся — прошепнах.
Две
Когато се събудих на другата сутрин, помислих, че съм умрял. Знаех, че не е вярно, но мисълта си бе там. Може би част от теб умира, когато си болен. Не знам.
Мама реши, че може да се справи със сериозното ми състояние, като ме кара да пия безброй литри вода — мъчително, чаша по чаша. Най-накрая обявих стачка и отказах да пия повече.
— Пикочният ми мехур се е превърнал във воден балон, който всеки миг ще експлодира.
— Това е добре — каза тя. — Промиваш организма си.
— Край с промиването — заявих.
Водата не бе единственото, с което трябваше да се справя. Налагаше се да преборя и нейната пилешка супа, която се превърна в мой враг.
Първата купичка бе невероятна. Никога не бях изпитвал такъв глад. Абсолютно никога. Мама ми даваше най-вече бульон.
Имаше супа за обяд и на другия ден. Това също не беше зле, защото получих пиле и зеленчуци в супата с топли царевични тортили и мамината sopa de arroz10. Но супата се върна под формата на следобедна закуска. И за вечеря.
Беше ми писнало от вода и пилешка супа. Беше ми писнало да съм болен. След четири дни в леглото най-накрая реших, че е време да продължа нататък.
Заявих на майка ми:
— Добре съм.
— Не си — възрази тя.
— Държат ме като заложник. — Първото, което казах на баща си, когато се върна от работа.
Той ми се ухили.
— Вече съм добре, татко. Наистина съм добре.
— Още ми се виждаш малко блед.
— Имам нужда от слънце.
— Изчакай още един ден — каза той. — После можеш да излезеш навън и да създаваш колкото си искаш неприятности.
— Добре — съгласих се аз. — Но никаква пилешка супа повече.
— Това си е между теб и майка ти.
Той понечи да излезе от стаята ми. Поколеба се за миг. Беше с гръб към мен.
— Сънува ли още кошмари?
— Постоянно имам лоши сънища — казах.
— Даже и когато не си болен?
— Да.
Той застана на вратата ми. Обърна се и ме погледна.
9
Любов моя (исп.) — Б.пр.
10
Оризова супа (исп.) — Б.пр.