Мрачният рицар
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-44-0
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Мрачният рицар». Краткое содержание книги:
Дама на любовта
Красивата и миролюбива Роуина знае, че Страйдър от Блекмор е воин и като такъв трябва да го избягва. Но нещо гори в очите на този могъщ рицар – нещо, което не е срещала в никой от неговия вид – нежност и желание да обича и да бъде обичан. Въпреки това да влезе в света му, би било лудост и противоречи на всеки принцип, на който е подчинила живота си. Затова тя трябва да устои на копнежа си да се озове в прегръдките му.
Мъж на войната
Страйдър е принуден от дълга да се бие за правдата и никога не е чувствал нуждата от дом, докато погледът му не се спира върху изящните лице и тяло на несравнимата Роуина. Заклел се е да не познава любовта и не се осмелява да се поддаде на чувственото й очарование. Но когато са надвиснали предателства и опасности, благородният рицар трябва да бъде героят на нищо неподозиращата лейди, макар че действията му може да му струват честта, сърцето и забранената му мечта за щастие.
Кит се облегна назад, когато пажа се появи и посегна да напълни бокала му с вино.
Роуина изчака, докато пажът налее в чашите им. След като момчето напусна, тя поднови разговора.
– Какво направи?
Той отпи глътка вино, после сложи чашата на масата.
– Сторих единственото нещо, което можех, започнах да пея за прехраната си.
Това ѝ звучеше чудесно. О, да беше мъж, който можеше да прави така...
Подпирайки ръка на масата, Кит облегна буза на юмрука си и се засмя горчиво.
– Както ѝ да е, опасявах се, че талантите ми се погубват и на практика умирах от глад. Не бях предполагал колко много уши са капризни, докато напълването на стомаха ми не започна да зависи от това.
Тя го потупа по ръката със симпатия.
– Сега не изглеждаш изгладнял.
– Не съм, благодарение на Страйдър. Свирех в странноприемница долу в Кентърбъри, когато няколко рицаря започнаха да задяват една от сервиращите жени. Опитах се да я защитя, но те бяха петима, а аз сам и направих по-скоро жалко представление. Докато се готвеха да ме набият здраво, се намеси Страйдър. Той дори не знаеше кой съм, докато не ги прати да си опаковат багажа.
Думите му я изненадаха. От това, което беше чула за графа, би си помислила, че той ще бъде един от мъжете, водещи боя.
Кит поглади брадичката си с пръсти.
– Макар че беше минало повече от десетилетие, откакто се бяхме виждали, Страйдър ме разпозна и каза, че ме е търсил от известно време. Очевидно е бил у Майкъл и е научил за статута ми на изгнаник.
Погледът му стана далечен.
– Още не мога да повярвам колко беше ядосан заради мен. В действителност помислих, че може да убие Майкъл заради това – той ѝ се усмихна плахо. – След като му казах как съм се озовал в Кентърбъри, настоя да се присъединя към неговото домакинство.
Това беше нещо, което тя не намираше за изненадващо.
– Като рицар без съмнение.
– Не, като негов брат. Каза ми, че има достатъчно сили, за да защити земите си, но това, което му липсва, е семейство.
Колко странно. Отново, чутото не беше нещо, което би очаквала от мъж с репутацията на графа.
Не че това имаше значение. Беше ядосана на Кит в момента. Не беше учудващо, че бе изглеждал толкова обезверен последния път, когато го беше видяла.
– Защо не дойде при мен? Знаеш, че щях да...
– Никога не бих се оставил на твоята милост – прекъсна я той. – Аз съм мъж, Роуина. Не дете, което се нуждае от подслон. Освен това се съмнявам, че чичо ти щеше да одобри присъствието ми. Дори сега той ни наблюдава като лъв, пазещ малкото си.
Роуина погледна над рамото си, за да види, че лорд Лайънъл най-накрая се беше завърнал в залата и наистина ги наблюдаваше от ъгъла в далечната дясна част.
Усмихвайки се, тя помаха на мъжа, който я беше отгледал след смъртта на баща ѝ.
Лицето му омекна, докато не погледна към Кит и строгостта му се завърна още по-остра от преди. Роуина въздъхна уморено на жеста. Бедният ѝ чичо беше толкова изплашен, че тя ще избяга с някой от трубадурите, които познаваше.
За нещастие, не искаше да се омъжва за никой мъж. Въпреки че кралица Елеонор често хвалеше удоволствията, които могат да се намерят в брака, Роуина беше видяла достатъчно от мъката на кралицата заради неверността на съпруга ѝ, за да знае колко сърцеразбиваща може да е женитбата.
А Роуина нямаше желание да бъде нещастна заради нищо.
– Мога да кажа, че не ме харесва.
– О, Кит, не го приемай лично. Той не харесва никой мъж, който седи прекалено близо до мен.
Кит се отдалечи на около пет сантиметра от нея.
Роуина се засмя.
Слуга постави пред тях дъска с хляб. Кит сервира на Роуина избрани парчета печено агнешко, пиле и сърнешко, докато си говореха празни приказки.
Тя знаеше, че приятелят ѝ я наблюдава и той стана много тих, докато вечерята напредваше.
– Защо внезапно стана толкова тъжен, Кит? – попита тя.
Той погледна настрани от нея, докато откъсваше от печеното си пиле.
– Не знам какво имаш предвид – каза той с нисък тон, опитвайки се да прикрие болката в сърцето си.
Тя постави ръка върху неговата. Това невинно докосване го възпламени.
– Има ли нещо, за което искаш да говорим?
– Не – отвърна той, отдръпвайки с неохота ръката си изпод нейната. Не желаеше да я опетни. – Само съм малко уморен. Страйдър спазва безбожни часове.
– Сигурна съм, че е така.
По тона на гласа ѝ той можеше да каже какво допуска тя. И с кого точно ги прекарва...
– Не е това, което си мислиш, Роуина.
Тя изцъка недоверчиво с език.
Кит отвори уста, за да защити Страйдър, когато висок глас го прекъсна.
– Ах, най-красива Роуина, ето къде сте.