Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
Дик Роб се представи като втори пилот, ръкува се с нея и нагло плъзна поглед по бюста й, но тя се бе извърнала към Холанд и не забеляза интереса му. Роб се зае отново с приборите, а Холанд отмести стола си назад, за да не седи с гръб към нея.
— Джеймс Холанд. Приятно ми е да се запознаем, мис Шъруд.
Та това бе снажният пилот от летището! Протегнатата й ръка потъна в топлината на голямата, но нежна мъжка длан, а тъмносините му очи събудиха в нея внезапен вътрешен трепет. Има нещо особено в него, помисли си тя, нещо изключително чувствено, но и някаква тъга.
Същите онези вибрации, които я завладяха във Франкфурт, я разтресоха отново, но вече с вулканична сила. Тя преглътна разтревожена, че гласът й ще прозвучи като на оглупяло от любов девойче, вместо да вдъхва респект, както подобава на една сътрудничка на посланик. Без да отмества поглед от Холанд — и да искаше, нямаше да може — предаде притесненията на посланика.
— Не, не, и дума не може да става за отвличане — увери я той. — Но тъй като сте от Държавния департамент, искам да ви попитам: няма ли да избухне дипломатически скандал, при положение че чужда държава нарежда на американски самолет, превозващ американски граждани, да се върне на нейна територия, за да постави всички под карантина?
Рейчъл замръзна на място. Каква карантина? По уредбата им бяха съобщили само, че се връщат във Франкфурт, за да осигурят на болния по-добра медицинска помощ.
— Извинявайте, забравих, че не знаете. — Холанд долови стъписания израз на лицето й и обясни, че човекът с инфаркта се качил на самолета болен от опасен грип и всички на борда може да са заразени.
— Всички? — Рейчъл изблещи очи в уплаха.
— Така изглежда. — Холанд сви рамене и посочи към долния етаж на самолета. — Вашият шеф, посланик…
— Ланкастър. Лий Ланкастър. — Тя потръпна, сякаш излизаше от шок.
— Той може да ни помогне да уредим нещата на правителствено равнище, тъй като въпросът засяга и вас двамата, наред с всички останали.
— Колко време ще трае карантината? — Зави й се свят при мисълта за евентуално закъснение. Имаха строго определена програма: очакваха ги във Вашингтон, а после посланикът трябваше да държи реч пред Националния пресклуб.
Холанд сви рамене и погледна към Роб, който се правеше, че не слуша разговора.
— Не зная, мис Шъруд.
— Рейчъл — поправи го тя малко прибързано.
— Добре, Рейчъл — кимна той с усмивка, сякаш я виждаше в нова светлина. Явно карантината я тревожеше повече, отколкото опасността от самата зараза. — Нямам представа колко време смятат да ни държат, що за лечение имат предвид и как по законен път ще изолират чужди граждани. Тия неща не са ми познати и ще ми е от полза да получа съвет от дипломатическо лице.
Рейчъл стана и почти несъзнателно сложи ръка на рамото му.
— Моля ви, не казвайте нищо на останалите пътници — продължи той. — Дори екипажът още не знае…
— Не се безпокойте. — Гласът й беше тих и смутен. — Ще помоля посланика да дойде при вас.
Рейчъл се върна в първа класа, без да забележи обитателя на място 3В. Високият среброкос мъж разпалено обсъждаше по сателитния телефон промените в деловата си програма с някой на другия край на света. После тресна слушалката и гневно натисна звънеца, с който викаха стюардесата. Преподобният Гарсън Уилсън — широко известно име в средите на американския евангелизъм — се обърна към слисания си секретар Роджър и възмутено размаха ръце.
— Не можело да променим часа на интервюто с Ен Би Си, представяш ли си? Току-що говорих с продуцента им — Кейси не знам кой си — и това копеленце… — Последната дума изрече тихичко, почти заговорнически.
Роджър ококори очи и постави пръст на устните си.
— Заблуден млад негодник повече ли ти харесва? — прошепна преподобният Уилсън.
— По-хубаво е. Нали знаете, и стените имат уши.
— Добре де, заблуден млад кретен! — театрално провлече Уилсън с прословутия си южняшки акцент, произнасяйки думите с особен сарказъм, сякаш усещаше на езика си тяхната жлъчност. — Бил ангажирал някаква си филмова звезда за шоуто в четвъртък. Ами ако не пристигнем навреме довечера? Ще изтървем предаването!
— Не се притеснявайте, сър, ще заминем с по-късен полет. Ще се обадя да сменя билетите.
Уилсън ядосано тръсна глава.
— Не можем да си позволим да висим във Франкфурт, Роджър. Искам, още щом кацнем, да хванеш когото трябва и да му обясниш кой съм аз, та да уреди да духнем начаса. Запази места за Лондон с конкорд. Нямам никакво намерение да изтърва това предаване по телевизията. Публиката е много голяма, а и сега е моментът да почнем рекламата на новата книга.